Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 48

Когато говорим за религията на любовта на трубадурите, за посветените рицари на Граала, трябва да се опитаме да разберем какво се крие в техния език. В онези времена под думата „любов“ се разбирало не това, което ние имаме предвид днес. Думата „любов“ (Amor) била шифър, кодова дума. Amor, ако се чете отдясно наляво, означава Roma (Рим). Тоест тази дума в този вид, в който била написана, означавала противоположност на Рим, на всичко, което въплъщавал Рим. Освен това Amor може де се раздели на две части: A-mor (без смърт), което означава възможност за безсмъртие, за вечен живот. Това е езотерично, соларно християнство. Ето защо Рим (Roma) е разрушил Любовта (Amor) на катарите, тамплиерите, пазителите на Граала, на минезингерите (менестрелите).

Имало в тези текстове и указание за силите, противостоящи на катарите. На първо място бил тайнственият Приорат на Сион, на който била посветена лъвската част на зашифрованите страници. Ран се заел да ги изследва — и открил цял пласт от европейската история, щателно скривана от нашите очи.

Оказало се, че Приоратът на Сион бил таен орден, който действал „в двойка“ с Католическата църква. Но ако църквата действала открито, то Приоратът бил крайно законспирирано тайно общество, което не се притеснявало от условностите на вероучението. Задача му била това, с което не могла да се справи официалната Църква — да установи пълен контрол над умовете и душите на хората. Скоро след основаването си през XI век Приоратът се опитал да създаде собствена държава и избрал за тази цел земята на Палестина. Знаменитите кръстоносни походи били инициирани и финансирани именно от тази тайна организация, а кръстоносните крале в действителност били висшите длъжностни лица на Приората.

Когато тази доблестна инициатива била унищожена в зародиш от арабите (трябва да кажем, че оттогава Приоратът отчаяно се бори с исляма. Съвременното огнище на напрежение в Близкия Изток в значителна степен е дело на неговите ръце), ръководството на Приората решило да основе своя „тайна държава“. Впрочем някои от неговите членове не пожелали да служат на не особено чистите цели и напуснали ордена, основавайки движението на катарите. Разбира се, те били обречени на унищожение по две причини — твърде много знаели и оказвали съпротива.

Когато катарите били унищожени, пред ордена се изправила нова заплаха. Рицарите-тамплиери, изначално главната военна опора на ордена, се разбунтували и започнали да претендират за самостоятелност. Наложило се те също да бъдат унищожени. Едва след това в ордена се извършила вътрешна реформа, която окончателно укрепила неговите основи.

Глава на ордена бил Великият магистър. Тази длъжност заемали много удивителни, легендарни личности — Сандро Ботичели, Леонардо да Винчи, Исак Нютон, Виктор Юго, Клод Дебюси. Магистърът бил заобиколен от тесен кръг приближени — така наречените Зрящи — само те знаели кой стои начело на ордена. По-ниската степен — Посветените — били онези, които не познавали личността на Великия магистър, но достатъчно дълбоко били посветени в делата на ордена. Тези две висши степени образували, всъщност, основното ядро на ордена. Хората попадали в него след щателен подбор и единствената причина за напускането му била смърт. Двата низши слоя били онези, които служели на Приората, без да подозират истинските му цели и задачи. Орденът се състоял от хора, облечени с власт (политици, финансисти, военачалници), и просто „пушечно месо“, разходен човешки материал.