Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 43

Уважаеми господин Вирт! Бързото разрастване на Вашия институт и успехите, които той можа да постигне в последно време, дават основание за оптимизъм. Предполагам, че сега „Аненербе“ е готов да се справя и с по-сериозни задачи от тези, които се поставяха пред него досега. Става дума за търсенето на така наречения Свещен Граал, който, според моето мнение, представлява реално съществуваща реликва на нашите арийски предци. За търсенето на този артефакт Вие можете да задействате допълнителни парични фондове в необходимия размер.

За изпълнение на поставената от фюрера задача на Вирт били дадени твърде широки пълномощия. Но едва ли е щял да постигне нещо, ако не е бил един човек, който не по-малко от Хитлер бил заинтересован от търсенето на Свещения Граал. Той се е казвал Ото Ран.

Ран бил сравнително млад — родил се на 18 февруари 1904 година — и затова дори не успял да вземе участие в сраженията на Първата световна война. Докато неговите връстници жадно следили обстановката на фронта, Ото се занимавал с историята и вероучението на една от най-големите еретични секти — катарите. Своите изследвания той продължил и през 20-те години, постъпвайки в университет.

Кои били катарите? Тази еретична секта се появила в Южна Франция през XII век. Те смятали, че в света имало две начала, два бога — добър и лош. При което лошият бог сътворил нашия, материалния свят. Катарите отричали цялата християнска символика — кръста, иконите, статуите, не признавали тайнствата на католическата църква. Съществуването на ада и рая, на учението за Страшния съд те също отхвърляли. Вместо християнските ритуали, те разработили собствени ритуали и собствена система от символи. И едно от централните места в нея, колкото и да е странно, заемал Граалът.

По времето, когато католическата църква напълно се компрометирала, ересът на катарите започнал стремително да се разпространява по Европа. Все повече хора — не само бедни селяни и чираци, но и знатни рицари и графове — станали последователи на учението им. Ситуацията ставала опасна за Ватикана и през 1209 година папа Инокентий II обявил кръстоносен поход срещу катарите. Той за малко не закъснял: за да изкорени ереса, трябвало да мине половин век, толкова дълбоко бил вкоренен той в умовете и сърцата на хората. В крайна сметка, обаче, катарите били разгромени, а остатъците от техните армии — обсадени в непристъпния замък Монсепор, тяхното главно свърталище. Монсепор устоял повече от една година и бил превзет с огромни усилия. През 1244 година масовите бесилки официално унищожили ереса на катарите.

Но какво било мястото на Граала тук? Работата била там, че според откъслечните сведения, дошли до наши дни, катарите почитали Граала съвсем не абстрактно; свещената чаша се намирала в главното светилище на Монсепор. Къде се е дянал впоследствие — не било известно, но Ран напълно основателно предполагал, че катарите са укрили Граала. При това толкова добре, че никой не успявал да го намери; или онзи, който го е намерил, съумял, от своя страна, достатъчно сигурно да укрие находката си. През 1928–1929 години Ран предприел дълго пътуване по „катарските“ места във Франция, Испания, Италия и Швейцария. Най-много привличали вниманието му, разбира се, развалините на Монсепор, които се намирали недалеч от селцето Лавлан. В околните планини имало много пещери и Ран подробно ги изследвал в продължение на три месеца.