Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 42

Но не всичките ми търсения завършваха толкова печално. В противен случай вие не бихте държали в ръцете си тази книга. Твърде често фортуната ми се усмихваше. Аз узнах за операции, които ме потресоха, за засекретени експедиции, за тайнствени находки. Впрочем ще разкажа за всичко поред.

Катарите и Граалът

Един от първите секретни проекти на „Аненербе“ била операцията „Граал“. Идеята за нея дал лично Хитлер. Увлечен от романтичните легенди за Свещения Граал и рицарите на Кръглата маса, посветили се на търсенето му, той мечтаел за създаването на нещо подобно в съвременния свят. Всъщност самият орден на СС трябвало да стане въплъщение на ордена на Кръглата маса. Такава маса, трябва да кажем, имало в замъка Вевелсбург — любимата рожба на Химлер — и се използвала по най-пряко предназначение: около нея се провеждали събранията на висшите членове на СС и всевъзможните мистични церемонии.

Но по какъв начин Хитлер съумявал да съчетава увлечението по Свещения Граал с ненавистта си към християнството? Действително в неговата противоречива натура тези две тенденции трудно съжителствали. „Нямах никакви причини — ще каже фюрерът впоследствие — да се възхищавам на всички тези нищожни рицари, обезчестили арийската си кръв, следвайки суеверията на евреина Исус“. Хитлер дълго мислел над разгадаването на този ребус и, в края на краищата, намерил изход: Граалът, казвал той, съвсем не е християнска светиня. Легендата, че това е била чашата с кръвта на Исус Христос, била измислена по-късно. В действителност Граалът имал много по-древен произход от християнството; той бил на не по-малко от десет хиляди години.

Какво представлявал Граалът? На този въпрос Хитлер не можел да отговори точно. Очевидно е ставало дума за някаква арийска светиня. Възможно е това да е бил камък с рунически надписи, на който били фиксирани главните събития на истинската, неизопачена от евреите история на човечеството или на арийската религия. Изобщо, ставало дума за арийска светиня, която рицарите на Кръглата маса съхранявали именно по силата на своя произход, а не по силата на християнската вяра. „Какво общо може да има подобен път на посвещение с еврейския дърводелец от Назарет? — заявявал Хитлер. — С този равин, чието възпитание било основано на подчинението и любовта към ближния и което имало за цел единствено забравата на волята за оцеляване? Действително изпитанията, свързани с търсенето на Граала и предназначени за пробуждане на латентните възможности на човека с чиста кръв, нямали нищо общо с християнството! Добродетелите на Граала били присъщи на всички арийски народи. Християнството е добавило тук само семена на израждане, такива като прощаване на оскърбленията, самоотричането, слабостта, покорството и дори отказа от законите на еволюцията, провъзгласяващи оцеляване на най-приспособения, на най-храбрия и най-ловкия“.

Съществувал ли е в действителност Свещеният Граал? Хитлер напълно допускал, че да. Но тогава съвсем не било изключено, че е могъл да „доживее“ до наши дни. Действително легендите нищо не говорели за унищожаването на реликвата, а само споменавали, че е била грижливо укрита. Да се постарае да намери Свещения Граал — такава задача поставил фюрерът пред института „Аненербе“. В папката с документи, която по щастлива случайност ми дадоха в архива, намерих писмо на Хитлер до Вирт от 24 октомври 1934 година. В него, в частност, се казваше: