Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 41

Една от тях била свързана с миналото на рода Вилигут. Известно било, че те били анатемосани за притежание на магически плочки, на които били записани езически ритуали. Според достигналите до нас легенди тези ритуали позволявали да се придобие огромна власт над умовете на хората. Вилигут пазел тези плочки в тайник, за който никой друг не знаел. И Химлер, стремейки се да получи ценното имущество, запазил живота на стареца.

Но защо не можело със сила да се узнае от стареца местонахождението на плочките? Не бил направен нито един подобен опит! Възможно е Химлер да е признавал на Вилигут някакви магически способности и да се е страхувал от него. А може да е вярна втората версия — че Вилигут, дори след като бил отстранен от „Аненербе“, е останал консултант на Химлер. Когато историята с шизофренията изплувала, райхсфюрерът на СС побързал външно да прекъсне връзката, която можела силно да го компрометира. Но само външно — в действителност Химлер продължавал да общува тайно с „мага“. И много инициативи, предприети от „Аненербе“, се появили на бял свят именно благодарение на препоръките на Вилигут.

Глава 3

Проектите на „Аненербе“

Колкото и сложно да беше сдобиването с информация за основните действащи лица, замесени в създаването на „Аненербе“, то все пак се оказа значително по-просто от изследването на дейността на самия институт. Защото всяко от лицата, фигуриращи на страниците на тази книга, беше оставило своя следа в историята независимо от делата на „Наследството на предците“.

Но животът на самия институт беше тайна, покрита с мрак. При това някой старателно пази тази тайна и днес. И става дума не само за архивните фондове, оказали се в ръцете на руснаците. По време на едно от своите пътувания в Германия, работейки в тамошните архиви, почти успях да хвана за опашката най-ценните материали. Това стана така: в каталога на архивните дела фигурираше съвсем невинно на пръв поглед картонче, на което беше написано: „Фондове на историческото управление на СС. Том I.“ Аз прекрасно знаех, че никакво историческо управление в СС, разбира се, не е имало и ставаше дума за нечия банална грешка. Вероятно в делото бяха попаднали някои документи от „Аненербе“. Незабавно поисках тези материали и три часа по-късно можах да се убедя в правотата на своите предположения. Документите се отнасяха до операция „Граал“ и аз работих с тях до самото затваряне на архива. Какво беше учудването ми, когато на следващото утро в архива не открих нито картончето, нито делото! Работниците от архива само вдигаха рамене: най-смисленото, което чух от тях, беше, че делото е иззето за предаване в друг, профилиран архив. Наименованието и адреса на профилирания архив те, впрочем, не можаха да ми кажат, затова случайно се изпуснаха да кажат, че заедно с него „заминали“ още няколко подобни дела. Оставаше ми само да си скубя косите от яд…