Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 21

Вчера ние преживяхме гибелта на всичко, което ни беше скъпо, близко и свято. Вместо нашите принцове с германска кръв на власт дойдоха смъртните ни врагове: евреите. Но ние се досещаме. Времето, което ще дойде, ще бъде време на борба, на горчиви загуби, време на опасности… И докато държа железния чук, кълна се да отдам всичките си сили на тази борба. Нашият орден е Германски и нашата преданост е германска. Нашият бог е Валватер, негова руна — Ar. И триединството: Вотан, Вили, Ви са единни в тройствеността. От днес нашият символ е червеният орел, нека той да ни предупреждава, че сме длъжни да умрем, за да оцелеем. Ние сме длъжни да се борим, докато свастиката не засияе над студената тъмнина.

Обръщението към свастиката не се оказало напразно. Войниците на доброволческите корпуси, които няколко месеца по-късно съкрушили червената република в Бавария, рисували този знак на шлемовете си. Не без участието на общество „Туле“ свастиката, по принцип, станала един от най-известните символи на всички десни въоръжени формирования и политически течения.

Зеботендорф създал „Боен съюз Туле“ и започнал постепенно да се запасява с оръжие за бъдещия преврат срещу Германската Република. Организацията му започнала да губи аристократичния си, елитарен характер. Синът на железничаря прекрасно разбирал, че без масата на простите хора няма да има някакво сериозно влияние. И той започнал да събира около себе си неголеми националистични кръгове и групи, които многократно се увеличили след поражението във войната и революцията. В общия казан отивало всичко: и масонските ложи, и неголемите аристократични общества, и съюзите на бившите фронтоваци. Именно това в крайна сметка отслабило общество „Туле“: прекалено разнородна се оказала публиката. Но за момента това общество, за разлика от ордена, създаден от Ланц, се намирало в подем.

Затова неслучайно именно общество „Туле“ станало първата организация, с която контактувала малобройната Националсоциалистическа работническа партия на Хитлер. Между двете организации се извършило своеобразно разделение на ролите. Членове на общество „Туле“ ставали преди всичко представители на средната и висшата класа — юристи, съдии, университетски професори, аристократи, съставляващи кралското обкръжение на династията Вителсбах, индустриалци, лекари, учени и преуспяващи бизнесмени. А НСДАП изпълнявала ролята на своеобразен филиал на обществото за работа с нисшите съсловия — бивши фронтоваци, селяни, работници и безработни. Известното различие в програмните постановки на двете организации не смущавали Зеботендорф; Хитлер бил за него не повече от инструмент.