Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 23
Ганс-Ульрих фон Кранц
Пророкът
И така, стигнахме до четвъртото досие от сейфа на моя баща. То беше посветено на човека, който никога не се е опитвал да си присвои гръмки аристократични титли. Той смятал това за абсолютно излишно, защото неговото учение и без това щяло да го направи знаменит и уважаван! Името на този човек беше Ханс Хорбигер.
Хорбигер се родил през 1860 година в Австрия. Учил в техническо училище, работил като чертожник, после като специалист по компресори. Постигнал немалки успехи, патентовал редица свои изобретения и дори малко забогатял. Изобщо, Хорбигер можел да стане преуспяващ техничар, ако не било неговото хоби.
А хобито му било твърде необичайно, дори в онова време. Хорбигер се увличал едновременно от температурна физика, астрономия и древни митове. Ако всичко това се събере заедно, смятал той, щяло да се получи не просто смесица. В краен случай щяло да се получи идеално обяснение за произхода на нашия свят; сериозно различаващ се от това, което декларирала официалната астрономия. Нещо повече, неговата доктрина позволявала да се предсказва бъдещето. Ако теорията му се разминавала с данните на математиката, химията и физиката, то толкова по-зле за тези науки. Изглеждало, че Хорбигер постепенно започвал да се побърква на почвата на своите теории. Реакциите му ставали все по-малко предсказуеми, той не търпял никакви възражения от страна на околните; в очите му, според думите на очевидци, се появил фанатичен, съвсем безумен блясък. При това теориите му се отличавали със своя извратена, но магнетична логика, която привличала към него хората. Сред тях се оказал и Адолф Хитлер.
Именно благодарение на демоничната си притегателна сила Хорбигер съумял да организира цяло движение на своите съмишленици. Разбира се, злите езици твърдели, че в ръцете на новоизлюпения пророк се оказали големи финансови средства. Но откъде се взели те? Дори при целия им цинизъм не успях да намеря в действията на Хорбигер (за разлика от тези на Ланц) никакви користни мотиви. Наистина неговото движение разполагало с пари, постъпващи от състоятелните му членове. Но при това Хорбигер водел твърде скромен живот и всички постъпващи средства харчел, както се казва, „за делото“. Затова скоро в движението се появила собствена информация, собствен щат от пропагандисти, вербовъчно бюро. Започнали да излизат хорбигерски вестници и списания, организирали се многолюдни митинги. Бил организиран дори своеобразен профсъюз, членовете на който можели да разчитат на гарантирана работа при предприемачите-хорбигерианци. Движението имало толкова мощен прилив на сили, че Хорбигер можел да разговаря със своите противници с езика на заплахата: „Или ще се научите да вярвате в мен, или с вас ще се отнасят като с врагове“.