Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 20

Един от членовете на ордена бил забележителният летец, знаменитият ас-изтребител Херман Гьоринг. Това било твърде ценно постижение за Зеботендорф, който смятал Гьоринг за един от най-добрите си ученици. Именно благодарение на запазилата се документация на Гьоринг ние имаме достатъчно сведения за дейността на Германския орден. В частност, бъдещият нацист № 2 описал церемонията при встъпването в ордена на нови членове така:

Церемонията започваше с меките звуци на хармониума, братята изпълняваха хора на пилигримите от „Танхойзер“ на Вагнер. Ритуалът започваше по здрач, братята изпълняваха жест, символизиращ свастика, Майсторът им отговаряше. После Майсторът на церемонията въвеждаше в залата неофитите, облечени в мантии на странници, със завързани очи. Майсторът им разказваше за Чашата на свещения Граал, послушниците сваляха мантиите и превръзките от очите си. Майсторът се приближаваше до неофита и извършваше магически действия с копието на Вотан, рицарите кръстосваха над него своите мечове. Звучаха въпроси и отговори под съпровод на музиката от „Лоенгрин“, после послушниците полагаха клетва за вярност. „Горски елфи“ обкръжаваха посветените и като нови братя ги водеха към Чашата на Граала, където гореше свещеният огън на певеца.

През това време в Германия все по-голямо влияние придобивали социалистите. Зеботендорф ги определял като главната заплаха за националното движение и затова смятал за необходимо с всички достъпни средства да се борят с тях. Но ето ти проблем — малката аристократична ложа нямала никакви подръчни средства да се мери с многохилядните „червени“ тълпи. Нещо повече, след няколко десни митинга с възхвала на кайзера, германската раса и водещата се война Германският орден се оказал под внимателното наблюдение на работническите вождове. Толкова внимателно, че Зеботендорф бил принуден да смени наименованието на своята (да-да, към този момент вече напълно негова) организация. Не му се наложило дълго да мисли.

Очевидно още в детските си години Глауер бил прочел книжката с легендите за тайнствената страна Туле. За нея споменавали в историческите си съчинения още древните гърци. Според техните думи страната Туле се намирала в най-северната част на Европа, климатът й бил суров, населявали я високи, светлокоси и синеоки хора. Гърците смятали държавното й устройство за идеално. Същото писали за нея и римляните. Впоследствие учените я поставяли ту в Северна Германия, ту в Скандинавия, ту в Исландия. Историците и досега спорят съществувала ли е такава страна и, ако да, къде се е намирала. Във всеки случай, за много романтици тя въплъщавала земята със съвършени хора. Въображението на Зеботендорф моментално превърнало тези избрани хора в арийци и така се родило названието на ордена — общество „Туле“. Според замисъла на създателя му названието трябвало да символизира стремежа на членовете на ордена към расова чистота и съвършенство.

Но на вратата вече чукала 1918 година. След военното поражение на Германия избухнала революция. От нея бил обхванат и Мюнхен, където била провъзгласена Баварската социалистическа република. По улиците ходели патрули на Червената гвардия. А през това време в парадната зала на шикарен хотел се провеждало поредното събрание на общество „Туле“, на което Зеботендорф произнасял една от най-пламенните си речи. Благодарение на записките в дневника на Гьоринг, който успял с личния си самолет да пристигне в Мюнхен буквално един ден преди градът да бъде обхванат от революцията, тя се е запазила до наши дни.