Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 19

Така след своите странствания Глауер се върнал в Турция вече с дворянска титла. Там той водел не двойно, а тройно съществуване: работел като скромен учител в еврейска колония и същевременно бил посредник на швейцарски и немски фирми. В частност, именно с негово участие бил разработен проектът на знаменитата Багдадска железница. През 1910 година току-що произведеният фон Зеботендорф създал своя мистична ложа, основаваща се в еднаква степен на традициите на източните ордени и европейското масонство.

Теоретично влизането в този орден било свободно за всички: християни, мюсюлмани, евреи. На практика орелът, ракът и щуката трудно се побирали „под един покрив“ и Зеботендорф бързо разбрал, че по този начин трудно ще постигне успех. През 1913 година оставил ордена под попечителството на един от своите немногобройни ученици и се върнал в Германия. През 1915 се оженил за някоя си Берта Ана Ифланд, притежателка на достатъчно голямо състояние. Това му било добре дошло, тъй като финансовото положение на Термуди силно се влошило. Службата в армията благополучно избегнал поради това, че имал турско поданство и през 1916 година се заселил в един от прекрасните баварски курорти.

Вероятно друг на негово място би се успокоил с това. Но спокойният живот не бил по вкуса на Зеботендорф. И когато в ръцете му попаднала една вестникарска реклама за някакъв Германски орден, чиято цел била да постигне расова чистота за немците, той незабавно се свързал с ръководството на тази организация.

Глава на ордена бил някой си Херман Пол. С него Зеботендорф твърде бързо намерил общ език. Основна роля изиграло увлечението им по езотеричните практики и древногерманските руни. Руните, смятал Пол, били магическа писменост на древните арийци, чиито наследници били германците. Но расовата им чистота се нарушила поради смешението със семитите и руните се оказали позабравени. Само малцина аристократи на тялото и духа пазели в кръвта си гените на древните арийци. Задачата на ордена била да събере тези хора заедно, за да възстановят могъщата древна раса. Идеята се харесала на Зеботендорф и той с радост се съгласил да стане глава на баварския клон на Германския орден. През цялата 1917 година той пътувал по Бавария, агитирайки подходящите кандидати да встъпят в редиците на ордена. Постепенно се събрали много хора и нашият герой преминал към провеждане на редовни срещи и лекции.

Впоследствие предложил на Пол да издават месечно списание, което било прието с голямо въодушевление. Успехите на баварския клон били потресаващи: броят на членовете в поверената му територия бил шест пъти по-голям от централния клон в Берлин! Постепенно Пол бил принуден да отстъпи на заден план.