Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 22

Именно финансовата подкрепа на общество „Туле“ дала възможност на Хитлер да победи всички конкурентни групи и да ги включи в състава на своята партия. Практикувало се и „двойното членство“ — например членове на общество „Туле“ били такива видни нацисти като Алфред Розенберг, Дитрих Екхарт и Рудолф Хес, а Херман Гьоринг именно чрез Зеботендорф се запознал с Хитлер и заел второ място в нацистката партия. Съдейки по всичко, главата на общество „Туле“ използвал Гьоринг като своеобразен наблюдател при Хитлер. Така е и било, докато грижливо създаденият механизъм не излязъл от контрол. Впрочем да не избързваме.

Именно Зеботендорф осигурил на НСДАП, както се казва сега „добра преса“ — името на партията все по-често се срещало във вестникарските заглавия. Нещо повече, с пари от общество „Туле“ Хитлер започнал да издава свой вестник. Именно благодарение на Зеботендорф бъдещият фюрер се запознал с окултните практики, участвал в спиритически сеанси, изучавал масонската езотерика, влязъл в контакт с астролози, матове и предсказатели. Освен това в този период Хитлер създал много полезни връзки във висшето общество, за които без подкрепата на общество „Туле“ не можел и да мечтае.

Всичко това впоследствие било много полезно на Хитлер. А тогава, през 1923 година, вождът на НСДАП счел момента за подходящ за начало на национална революция. Той се консултирал със Зеботендорф и той му дал своята благословия: кризата в страната, както изглеждало, достигнала апогея си и по-подходящо време за преврат не можело и да се желае. Но сметката им излязла крива: „биреният пуч“ през ноември 1923 година се провалил и фюрерът се озовал в затвора в Ландсберг.

По време на съдебния процес следователите успели да попаднат на следите на общество „Туле“ и на самия Зеботендорф. Неуспелият владетел на Германия бил принуден да бяга в Швейцария, следвайки своя съмишленик Херман Гьоринг. В общество „Туле“ станали промени, които направили неговото завръщане нежелателно. Той загубил и влиянието си над Хитлер, от което незабавно се възползвал Хаусхофер. А и самият Хитлер искал да се избави от вече омръзналата му опека на общество „Туле“.

Но бидейки неглупав човек, Хитлер оценявал полезните връзки, които можело да му предостави това общество. Затова не скъсал отношенията си с него. Ръководителите на обществото станали негови сподвижници и ролите кардинално се сменили: от 1924 година общество „Туле“ станало оръдие на НСДАП. Впоследствие то щяло да бъде органично вградено в системата на институтите на СС.

А Зеботендорф бил принуден да се скита зад граница. Той се захванал с астрологически предсказания и постигнал на това поприще немалко успехи. През 20-те години прекарвал времето си ту в Турция, ту в Северна Америка. Там се присъединил към ордена на рицарите от Империята на Константин, но се отнасял към тази организация твърде равнодушно и не претендирал за ръководни постове. През 1933 година Зеботендорф се върнал в Германия, наивно разчитайки, че дошлият на власт Хитлер ще си спомни за неговите услуги и достойно ще се отблагодари на своя помощник и наставник. Това била, всъщност, най-глупавата постъпка в живота му: фюрерът отдавна вече провъзгласявал, че всичко е постигнал сам и страшно мразел, когато му напомняли за оказани услуги. В резултат Зеботендорф, по чудо избегнал концлагера, през 1934 година напуснал Германия, този път завинаги, и се установил на брега на любимия му Босфор. Той все още се надявал на германската победа, сътрудничил на немското разузнаване, практикувал окултни науки и съставял астрологически прогнози. На 9 май 1945 година, когато всичките му надежди рухнали окончателно и безвъзвратно, старият барон се хвърлил в Босфора. Така приключил живота си още един учител на Хитлер.