Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 18

Преди смъртта си Термуди направил Глауер един от главните си наследници. Покрай твърде приличната част от имуществото му (старият евреин бил също и собственик на голяма банка) немецът получил и цялата му окултна библиотека, а също и комплект от магически предмети, които пазел със себе си (и очевидно ги използвал) до края на живота си.

Парите позволили на Глауер да направи продължително пътешествие по Европа. Финансовата независимост му дала възможност да избира житейския си път. Под въздействието на европейските мистици той се приобщил към получаващото все по-голямо разпространение учение за чистата, арийска раса. Има сведения, че през 1908 година се е срещал с Либенфелс и е провел с него няколко продължителни разговора, в хода на които двамата мистици открили много общо помежду си. Но имало и непреодолими разногласия: ако Ланц безусловно слагал турците и евреите в низшата раса, то Глауер съвсем не бил категоричен. Той смятал, че ислямският мистицизъм и талмудичната кабалистика имат общи корени с арийските окултни практики. С това несъстоялите се партньори се разделили. Глауер се върнал в Турция, установявайки наистина много полезни отношения със семейството на барон фон Зеботендорф, един от най-необикновените хора в Европа по онова време.

Фамилията фон Зеботендорф се споменава в европейските хроники от X век, когато един от нейните представители служил в двора на германския император, който го посветил в рицар. Впоследствие родът придобил свое имение на Балтийското крайбрежие, а два века по-късно се сдобил с още едно „гнездо“ в Южна Силезия. Средните векове били време на разцвет на този род, който се разделял на многочислени могъщи клонове. Един от тях — Зеботендорф фон дер Роз се преместил в Австрия, където нейни представители служили в двора на Хабсбургите. Може би затова този клон се оказал най-жизнеспособен от всички. Докато останалите клонове се губели сред многобройните преселници в Северна Америка, фон дер Роз съумели да се задържат на повърхността и дори да запазят частица от миналото могъщество. Носели се упорити слухове, че фамилията принадлежала към главните масонски родове. Така ли е било или не, но през XIX век нейните представители започнали усилено да събират всичко, което се отнасяло към окултните науки. Зигмунд фон Зеботендорф бил в твърде близки отношения с Либенфелс и дори известно време членувал в ордена му. Очевидно чрез Ланц той се запознал с Глауер.

Старият Зеботендорф и младият Глауер твърде бързо намерили общ език. Толкова, че Зигмунд, който нямал собствени деца (неговата жена умряла млада — според някои сведения била принесена в жертва по време на една окултна церемония), решил да осинови Глауер. В Австрия това било невъзможно да се направи, доколкото се изисквало разрешение от императора, което той, бидейки здравомислещ, никога не би дал. Да чака, докато на власт дойде Франц Фердинанд, който покровителствал окултизма, старецът не можел. Оставал единственият изход — осиновяването да се направи в Турция.