Читать «Тайната на Сенеф» онлайн - страница 3

Двама странни на вид мъже в напомпани бели облекла и шлемове с пластмасови визьори се приближиха, пристъпвайки бавно, с протегнати напред ръце, като в сцена от стар научнофантастичен филм. Единият внимателно, почти нежно обхвана раменете на стария човек, докато другият пое пакета от ръцете му и безкрайно грижливо го постави в синя пластмасова кутия. Отведоха го настрана и започнаха да го почистват с някакъв смешен, подобен на прахосмукачка уред, а после го облякоха в също такъв странен бял костюм. През цялото време тихите им, електронно променени гласове повтаряха, че всичко е наред, че го водят в болницата, за да му направят няколко изследвания, че всичко ще бъде добре. Докато поставяха шлема върху главата му, Кърли започна да идва на себе си.

— Извинете, докторе? – обърна се той към един от мъжете, докато го водеха към вана, който бе спрял сред полицейски кордон и го очакваше с отворени врати.

— Да?

— Лулата ми. – Той кимна към будката. – Не забравяйте да ми донесете лулата.

2.

Доктор Лорън Уилденстейн гледаше как екипът за спешни случаи внася синия пластмасов контейнер за биологично опасни материали и го оставя в камината в лабораторията й. Обаждането беше дошло преди двайсет минути и както тя, така и асистентът й – Ричи, бяха готови. Отначало звучеше като нещо обещаващо промяна, нещо, което наистина пасваше на описанието на класическата биотерористична атака – колет, изпратен до престижна нюйоркска институция, от който се сипе кафяв прашец. Но тестовете за антракс, направени още в самия музей, се бяха оказали отрицателни, така че Уилденстейн знаеше, че това почти със сигурност ще се окаже поредната фалшива тревога. За двете години, през които тя ръководеше лабораторията за изследване на обществено опасни вещества към Министерството на здравеопазването, бяха получили повече от четиристотин подозрителни прахчета за анализ и, слава богу, нито едно не се бе оказало биотерористичен агент. Досега. Тя хвърли поглед на текущия списък, който държаха забоден на стената: захар, сол, брашно, сода за хляб, хероин, кокаин, пипер и мръсотия, в този ред на честота. Списъкът бе живо свидетелство за параноя и твърде много фалшиви предупреждения.

Момчетата от екипа си тръгнаха, но тя остана още няколко минути, взряна в запечатания контейнер. Удивително каква паника можеше да създаде един пакет е прах тези дни. Беше пристигнал преди час и половина в музея, а вече един пазач и музейният администратор лежаха под карантина, пиеха антибиотици и бяха подложени на противостресова психотерапия. Администраторът изглежда беше особено истеричен.

Тя поклати глава.

— К‘во мислиш? – долетя един глас иззад рамото й. – Терористичен коктейл – специалитет на деня.

Уилденстейн игнорира тази забележка. Работата на Ричи бе безупречна, макар и емоционалното му развитие да бе прекъснато някъде между трети и четвърти клас.