Читать «Тайната на Сенеф» онлайн - страница 2

— Пратка – изръмжа той в отговор.

Гласът на Грийнлоу прие наставнически тон.

— Предполага се, че пратките трябва да се доставят право в определеното за тази цел помещение. Вие пък не би следвало да напускате поста си.

Кърли продължи да върви. Бе достигнал възраст, в която откриваше, че най-добрият начин да се справиш с досадата е да се преструваш, че тя не съществува.

Чуваше стъпките на администратора да се забързват след него. Грийнлоу повиши глас, очевидно смятайки, че старецът вече е оглушал.

— Господин Тътъл? Казах, че не бива да оставяте входа без надзор.

Кърли спря и се обърна.

— Благодаря, че предложихте, докторе. – Той протегна пакета. Грийнлоу го изгледа с присвити очи.

— Не съм казал, че аз ще го доставя.

Кърли остана неподвижен, с протегната напред ръка.

— Ох, боже! – Администраторът нервозно се протегна към колета, но ръката му се спря на половината път. – Това чудо изглежда странно. Какво е?

— Не знам, докторе. Дойде по куриер.

— Май не е било правилно съхранявано.

Кърли сви рамене.

Но Грийнлоу продължаваше да не взема пратката. Само се наведе напред и я огледа внимателно.

— Хартията е скъсана, тук има дупка… Я гледайте, нещо изтича.

Пазачът наведе очи. Наистина, на ъгълчето на пакета имаше дупка, от която се процеждаше тънка струйка кафяв прашец.

— Какво, за бога…? – не довърши той.

Грийнлоу отстъпи крачка назад.

— От него се изсипва някакъв прах! – Гласът му се извиси. – О, Господи, какво е това?

Възрастният мъж стоеше като вкоренен на мястото си.

— Мили боже, Кърли, пусни го! Това е антракс!

Администраторът се препъна, лицето му се изкриви в паника.

— Терористична атака! Повикайте полиция! О, Господи, може да съм заразен!

Той се затича, спъна се, падна върху калдъръма, но като драпаше по земята, скочи на крака и отново хукна. Почти веднага от караулното помещение отсреща изскочиха двама яки полицаи, единият пресече пътя на Грийнлоу, а другият се втурна към Кърли.

— Какво правите? – изкрещя паникьосаният директор. – Отдръпнете се, позвънете на 911!

Пазачът остана, където беше, с пакета в ръка. Случваше се нещо толкова извън опита му, че мозъкът му сякаш престана да работи. Гардовете залегнаха, последвани от Грийнлоу. За един миг над малкото дворче падна странна тишина. След това екна пронизваща аларма, оглушителна в затвореното пространство. За по-малко от пет минути въздухът се напълни със звука от приближаващи сирени. Избухна трескава дейност: полицейски коли, въртящи се буркани, пращящи радиостанции. Униформени мъже хвърчаха насам-натам, за нула време опънаха жълта лента с надпис „Биологична заплаха“ и оформиха кордон. Гърмяха мегафони, които предупреждаваха тълпите да се отдръпнат и междувременно нареждаха на Кърли Пуснете пакета и отстъпете назад, пуснете пакета и отстъпете назад.

Но Кърли не пусна пакета и не отстъпи назад. Вместо това той остана смразен в пълно недоумение, втренчен в тънката кафява струйка, която продължаваше да се сипе от скъсаното ъгълче и оформяше малка купчинка върху настилката пред краката му.