Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 99

— А ти какво му отговори?

— Казах му, че по-скоро бих умряла, отколкото да се откажа от детето си. Затова го родих и вместо него убих брака си. — Тя затвори очи и извърна лице към слънцето. Мина доста време, преди да проговори отново: — Какво знаеш за спина бифида?

— Само това, което ми каза Аманда.

— Интересно. По време на бременността на всеки няколко седмици ходиш на преглед. Гледаш ултразвуковите снимки на детето си и чуваш как с всяко следващо посещение нещо му е отнето. Първо, способността да ходи нормално. Второ, способността да ходи изобщо. То вече е умствено увредено, емоционално ощетено, като онези, осъдени да прекарат живота си с колостомна торбичка. С всяко посещение дефектът се увеличава. После дефектът се е стабилизирал. После не се знае. Нека първо детето се роди, пък ще видим. Във всеки случай, няма да е добре. Няма как да е добре. И през цялото време те гледат, сякаш носиш в утробата си извънземно, и ти шепнат на ухото разни неща за „качество на живота“, за „онова, което е най-добре за бебето“. Докато накрая детето, което никой освен теб не иска, се роди. И тогава се вадят истинските ножове.

— Рей имаше ли някакво отношение към Ема след раждането й?

— Искаш да кажеш, дали е наел човек да убие собственото му дете? — Мари поклати глава. — И двамата мислехме, че е починала от естествена смърт. Всичко бе потулено, на тази тема не се говореше никога след това. Баща ми беше зает с кампанията, залогът беше резиденцията на губернатора. Ема нямаше да пречи повече.

Сетих се за Ифигения и за избелените платна на гърците, докато армията отплавала за Троя.

— Пари, слава и власт.

Усмивката й беше мозайка от хиляди късчета страдание.

— Май Еврипид го е казал най-добре.

— Затова е Еврипид.

— Сигурно.

— Разкажи ми за „Бийкън“.

— Какво има за разказване? „Бийкън“, това е баща ми. Винаги е бил той. Успя да привлече и Рей, след като стана губернатор.

— Защо Рей изчезна с парите на „Бийкън“?

— Защото не искаше да влиза в затвора. Освен това стана алчен. Аз му помогнах, за да се махне веднъж завинаги от живота ми, да не ми се бърка дори от килията.

— Рей мислеше ли си, че все някога ще отидеш при него?

— Той си мислеше много неща, повечето продиктувани от егото му. Рей си беше Рей, за добро или лошо. Откакто научих, че Ема е жива, тя се превърна в единствения ми приоритет. А Рей стана възможен изход. Или поне така се надявах.

— Кога разбра той, че дъщеря му е жива?

— Видя нейна снимка малко преди да умре. Повече не заслужаваше.

Навън слънцето се гмурна зад облаците и лицето й потъна в сянка.

— Рей използваше хората. Както използваше мен, за да гради кариерата си, както ме използва, за да го измъкна от съда. Андрю Уолъс му е свършил стотици услуги, включително кражбата на шейсет милиона от „Бийкън“. Ти беше последното оръдие в ръцете му, предназначено да послужи за разкриване на подставени лица в най-вътрешния му кръг.

— Имаш предвид Карън Симон?