Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 97

— Кой те нае? — попитах аз.

— Кой ме нае? — Никълъс ми се усмихна кисело. — Добър въпрос. Може би самият Рей? Може би майката на детето? Виждам, че не вярваш, но те са корави хора. И все пак, да караме подред. Изгледай записа докрай.

Нямаше кой знае какво за гледане. Човекът остана наведен над креватчето минута-две. После се изправи и си тръгна.

— Спри записа.

Направих каквото ми каза.

— Убийство, така ли?

— Именно.

Пръстите на Мейсън се скриха под чаршафа. Аз стиснах дръжката на пистолета.

— Защо не си извадиш ръцете отгоре, за да мога да ги виждам?

Мейсън ми се ухили с проядените си зъби, потънали в черни венци.

— Остават ми няколко дни живот, господин Кели. Ако не и часове. Хайде да не си губим времето с глупости. Записът, който току-що видя, е фалшификат. Направен, за да създаде впечатление, че е извършено убийство.

— Продължавай.

— Да, наистина това съм аз. И да, наистина бях нает, за да убия Ема Пери.

— Защо точно ти?

— Защото преди да започна работа в „Прентис“, имах полицейско досие. Бях излъгал, че нямам, но някои хора намират начин да изровят такива неща за всекиго. Допускам, че затова са се насочили към мен.

— Звучи логично.

— Исках да се обърна към полицията, но Аманда имаше друга идея.

— И каква беше тя?

— Да спасим детето. — Аманда Мейсън се беше вмъкнала обратно в стаята и бе застанала зад гърба ми. — Не очаквах полицията да ни повярва. Освен това не мислех, че Ема ще бъде в безопасност. Не и в семейство като това. С Никълъс поспорихме, но накрая го убедих да се престори, че убива бебето.

— Ами документите? Смъртният акт?

— Всичко е подправено — каза Аманда. — Аз отговарях за детското интензивно отделение. Не беше никак трудно.

— Видях снимка на Рей Пери, който държи в ръце мъртво дете.

— Това не е нещо, с което се гордеем — каза Аманда.

— Глупости! — Мейсън се хвана за металната рамка от двете страни на леглото и се изправи. — Използвахме едно новородено, което беше починало същия ден. Сираче. Завихме го с одеяло и го дадохме на семейство Пери.

— Не са те наели Рей и Мари, така ли?

— Беше Боунс Макинтайър — каза Мейсън, вперил поглед в замръзналия образ на екрана. — Той ме нае и после постави скрита камера в стаята на бебето. Аз знаех за камерата и ми беше ясно, че смята впоследствие да използва записа, за да ме изнудва. Нещо като застраховка, за да не си отварям устата.

— И ти го накара да си мисли, че му се е разминало?

— Направихме го, за да запазим Ема — каза Аманда. — Докато всички наоколо си мислеха, че е мъртво, детето щеше да бъде в безопасност.

— Но тя не е мъртва?

Аманда поклати глава.

— Къде е тогава? — попитах аз, макар вече да знаех отговора.

Аманда постави на съпруга си инжекция, за да го приспи, и го зави с одеяла. После се качихме горе за по още една чаша чай.

— Ема е русото момиче, което видях на влизане, нали? — казах аз.

Аманда кимна.

— Мислех си, че ще има въпроси, но на никого не му пукаше за нас. Разбира се, ние сме тихи хора. Нямаме много приятели. Предполагам, че и това помогна.