Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 9

— На първия етаж не живее никой. Тук сме само аз и Еди. Или бяхме аз и Еди.

— Ще ви притесни ли шумът?

— Какво, ще го обирате ли?

— Не, госпожо.

Жената махна с ръка и каза:

— Няма проблем.

— И няма да викнете полицията?

— За какво да я викам? — Тя кимна към пистолета на хълбока ми. — Тя ми е дошла на крака.

Качих се отново на горния етаж и огледах вратата на апартамента. След това забих подметката на обувката си точно под ключалката. Касата се разцепи, по пода се посипаха трески и гвоздейчета. Вече бях вътре. Жилището беше евтин едностаен апартамент със запустял вид. Върху виниловата тапицерия на дивана имаше тънък слой прах, а под краката ми проскърцваха боклуци, подобни на строителни отпадъци. Надникнах в спалнята. Леглото на Еди беше оправено, стаята подредена. В банята видях само спуснатата завеса на душа. Върху една лавица в дневната имаше няколко книги с меки корици; в чекмеджето на масичката — сметки за електричество и други такива. Порових тук-там, търсейки някакви следи от личен живот. Снимки, бележник-календар, чекова книжка. Не намерих нищо. Прегледах още веднъж сметките. Последната беше известие за забавено плащане на газ отпреди четири месеца. Отидох до кухничката и проверих газовата печка. Работеше. Събрах в шепа малко от боклука на пода и го мушнах в найлонова торбичка за улики. После направих същото с праха върху дивана. Притворих вратата колкото се може по-плътно и слязох на долния етаж. Беатрис ме чакаше.

— Доста шум вдигнахте.

— Съжалявам.

— Нищо, не сте ме притеснили.

— Значи не сте виждали Еди от няколко месеца.

— Вече ви казах.

— Ами пощата му? Кой я получава?

— Беше се събрала цяла купчина. — Застанала в рамката на вратата, старицата премести тежестта си върху другия крак. Зад гърба й, на масичката срещу телевизора, се виждаше поднос с недоядена закуска. Даваха, Доктор Фил“; в момента той разговаряше с пациентка, която се страхувала да облече червено.

— И какво стана с нея?

— Пощальонът си я отнесе.

Някак си не можех да повярвам, че Беатрис не знае повече по въпроса. И тя не ме разочарова.

— Каза, че били получили известие за прекратяване на услугата.

— Искате да кажете, адрес за препращане?

— Исках да кажа каквото казах. Пощальонът ми обясни, че било различно. При известие за прекратяване на услугата пощата се събира в местния клон, докато лицето получи постоянен адрес.

— И това беше преди няколко седмици?

— Преди месец, ако не и повече. Еди да не е умрял горе? — Очите й се вдигнаха към тавана.

— Не го видях.

Беатрис ми се стори леко разочарована от отговора.

— Трябва да се прибирам — каза тя. — Имате ли визитка?

Дадох й една. Тя я пъхна в джоба на пеньоара си, без да я погледне, и затвори вратата под носа ми.

5

Мари Пери държеше офиси на Мичиган Авеню, южно от реката и малко на север от Института по изкуства. Секретарското помещение беше с огромни прозорци от пода до тавана, с изглед към Милениум Парк. Секретарката — кльощава жена, облечена от глава до пети в черно — вече бе успяла да ми предложи четиринайсет различни вида билков чай. Казах й, че не ми се пие. После тя се опита да ме изкуси с кошница ябълки от шест различни щата. Отново отказах. Накрая жената ми съобщи, че организирали занятия по йога за всички служители в офиса, в един следобед. Та ако проявявам интерес, имали резервни екипи, хавлии и постелки. Аз й показах пистолета си и й казах, че след тази среща отивам да застрелям едни хора, та не искам да се разконцентрирам. От този момент нататък секретарката ме остави на мира.