Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 11

— Имате ли нещо против, ако запаля? — каза тя, като седна.

— Ами йогата? — попитах аз.

Тя се засмя и извади пакет „Марлборо“.

— Отдавна ми мина желанието за йога. Искате ли цигара?

Поклатих глава и седнах срещу нея. Мари изтръска една цигара от пакета, запали я и изпусна струя дим от ъгълчето на устата си. Димът се изви като венец около главата й, после бавно отплува към тавана.

— Опитах с йога, медитирах, повтарях мантри. Всичко, за което можете да се сетите. След което Рей изчезна, федералните ме арестуваха, медиите ме налапаха, сдъвкаха и изплюха. Ако вие бяхте минали през това, едва ли щеше да ви е до „Намасте”, по дяволите!

Сърбеше ме езикът да я попитам за Кения и водопадите, но реших да не прекалявам.

— Казали сте на асистентката ми, че искате да говорим за Рей. — Пръстите й си играеха с пакета „Марлборо“.

— Аз съм частен детектив.

— Знам кой сте, господин Кели. Защо се интересувате от съпруга ми?

— Искате да кажете: кой ме нае да го търся?

Тя изтръска пепелта от цигарата си и подви крак върху седалката на стола.

— Именно. Кой ви нае? Колко ви плаща? И каква връзка има въпросната личност с Рей?

— Не знам отговора на нито един от тези въпроси.

— И въпреки това приехте задачата. Сигурно парите си ги бива.

— Въпросът не е в парите.

Докато се усмихваше скептично, изпускаше струйки дим.

— Не ме будалкайте и аз ще ви отвърна със същото.

— Може ли да поговорим за съпруга ви?

— А нужно ли е?

— Не знам. Защо приехте да се срещнем днес?

— Може би от скука. Тия дни няма кой знае колко желаещи да се срещнат с една опозорена бивша първа дама, за която половината свят си мисли, че е помогнала на съпруга си да избяга. Единствените, които редовно разговарят с мен, са федералните. Ако щете вярвайте, но очаквам едва ли не с нетърпение месечната си колоноскопия.

— Защо го направи Рей?

— Защото го чакаха трийсет години затвор.

— Други причини?

— Съпругът ми не ме е посвещавал в своя малък план, ако това е, за което намеквате.

На вратата се почука и асистентката подаде глава през пролуката.

— Един час до следващия ви ангажимент.

— Благодаря ти, Памела. До няколко минути приключвам.

Мари удостои Памела с ледена усмивка и изчака, докато младата жена затвори вратата.

— Всичките са стажантки. Твърде наивни са, за да си дават сметка, че не представлявам нищо. Затова всички се преструваме, че все още съм първа дама. А пък аз ходя по разни треторазредни благотворителни събирания и режа ленти на квартални магазинчета. Днес откривам пекарна за кексчета в Андерсънвил. Хората си плащат за времето ми. А тъжното е, че вероятно бих го направила и безплатно.

— Да се върнем на Рей.

— Рей го няма, господин Кели. И няма да се върне.

Тя смачка цигарата си в пепелника и се обърна във въртящия стол с лице към прозореца, от който се виждаше предното стълбище на Института по изкуства. Забелязах, че ръцете й с допрени върхове на пръстите, които трепереха, докато ги повдигаше към брадичката си.

— Госпожо Пери?

— Да?

— Добре ли сте?

Тя извърна глава и ме прикова към стената с такъв безжизнен поглед, с какъвто би се гордял всеки уважаващ себе си труп.