Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 8

— Жена му…

— Какво за нея?

— Въпросния ден не изглеждаше на себе си.

— Съпругът й е трябвало да влезе в затвора за трийсет години.

— Хм, може и от това да е. Но, да ти кажа откровено, от тая жена ме побиват тръпки.

— Звънни ми, Андрю!

— Нямаш грижа.

Проследих го с поглед, докато се скри зад ъгъла. После извадих телефона си и влязох в сайта на щатския секретар на Илинойс. Отворих страницата на търговския регистър и написах „Дабъл Ди Ентъртейнмънт“. Корпорацията не беше с изрядни документи. Като неин законен управител беше вписан Пол Гогин. Пуснах името му в Гугъл, но не излезе нищо. После в онлайн указателя открих номер на мобилен телефон на същото име, но не и адрес. Когато набрах номера, се оказа закрит. Затворих браузъра и известно време наблюдавах как през вратата на съдебната зала на Хоугън влизат и излизат хора. Повечето влизаха; залата сякаш се пълнеше. Качих се в асансьора, който бе взел Пери, и натиснах копчето за партера. Кабината изглеждаше като милион други. Четири стени, под и таван. Направих няколко снимки на вътрешността, после вдигнах глава и огледах аварийния люк, изрязан в тавана. Направих и на него две-три снимки. Чу се тих звън и вратите се разтвориха. Прекосих фоайето, бутнах въртящата се врата и излязох навън.

4

Успях да взема адреса и телефонния номер на Еди Уорд от една моя позната, продуцентка в Си Би Ес. Тя ми каза, че от шест месеца се опитвала да го интервюира, но никой не отговарял на телефона. След кратък размисъл реших да се кача на колата и да отида на място.

Електротехникът живееше на последния етаж на тясна сграда с три апартамента един над друг, на запад от Палмър Скуеър. Около единайсет вече бях там и чуках на вратата му, но никой не отвори. Заслизах надолу по стълбите, като вдигах колкото се може повече шум, после спрях пред апартамента на втория етаж. Знаех, че ме гледат през шпионката, и зачаках. Търпението ми бе възнаградено — вратата изскърца и през тясната пролука се подаде дълъг нос.

— Беатрис Сандерсън?

— Откъде знаете името ми?

— Пише го на звънеца.

— Какво искате?

— Търсех Еди Уорд.

Вратата се отвори с още два пръста. Видях лице на жена, приличаща на катерица — неспокойна, душеща, любопитна като гризач. Безобидна… и търсеща орехчета.

— Отдавна го няма — каза тя.

— Наистина ли?

— От месеци не съм го виждала.

— Това необичайно ли е за Еди?

— Твърде необичайно.

— Да не е отскочил до Вегас?

— Еди?! — По някаква причина въпросът ми й се стори доста смешен. — Негов приятел ли сте?

— Търся го по работа. — Тя забеляза пистолета на хълбока ми. От там погледът й се премести върху лицето ми и в съзнанието й се оформи думата „ченге“. Нямах нищо против, дори предпочитах да ме смята за такъв. Особено след като се готвех за проникване с взлом.

— Вижте, искам да огледам отвътре жилището на Еди.

— Нямам ключ.

Беатрис отвори вратата по-широко, за да ме пусне да вляза. Апартаментът миришеше на спарен въздух и вехтории и едва ли скоро щеше да се освободи от тази миризма.

— Вярвам ви — казах аз. — Може да се наложи да понасиля вратата горе. Не е изключено да вдигна малко шум.