Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 85

Карън Симон слезе от колата и дойде при мен.

— Какво ти е?

— Порязах се. Ти какво правиш тук?

— Живея на „Расин“, южно от „Белмонт“. — Тя посочи хондата, паркирана пред пожарен кран с включени аварийни. — Спрях да си взема някои неща от супермаркета. Ама това е огромна превръзка, Майкъл. От какво си пострадал?

— Дълга история.

— Има ли връзка със случая „Рей Пери“?

— Друг път ще ти разправя, Карън. Сега искам само да хапна нещо и да си лягам.

— Окей, оставям те.

— Съжалявам.

— Не се притеснявай. — Тя се наведе напред и ми лепна бърза целувка на бузата. — Пази се.

— Благодаря ти. Ще се видим. — Насочих се към моята сграда, като по пътя бръкнах в джоба за ключовете. Тъкмо бях отворил входната врата, когато Карън спря зад гърба ми и свали прозореца.

— Ей!

— Ей…

— Взела съм продукти за пиле пармиджана. Проблемът е, че винаги готвя прекалено много.

— Е, и?

— Господи, димни сигнали ли искаш? Ела да вечеряш при мен. Аз ще свърша всичката работа, а ти можеш да се изтегнеш на дивана като пълен лентяй.

Първата ми мисъл бе да откажа. После си преговорих наум съдържанието на хладилника ми: четири парчета топено сирене и три вида горчица. Плюс една бира и един престоял няколко дни хляб.

— Трябва да нахраня кучето.

— Ще те изчакам.

— Имаш ли уиски?

Тя се намръщи.

— Имам вино.

— Хубаво. Уискито от мен.

Пуснах Карън да влезе в сградата точно когато друга кола минаваше по улицата. Шофьорът — мъж с набола брада — ни изгледа особено. Отново почувствах иглички по тила и гледах колата, докато изчезна в пресечката.

Карън живееше в някогашна промишлена сграда, преустроена в големи апартаменти. Цялото жилище представляваше едно помещение, като кухнята и дневната бяха на основната етажна плоча, а до спалнята на по-високото ниво се отиваше по късо стълбище. Както ми бе обещала, Карън ме настани на мекия диван срещу телевизора с чаша малцово уиски в ръка.

Много скоро цялото пространство се изпълни с миризма на разтопено масло, примесена със счукан чесън. Станах от дивана и седнах на висок стол до дългия гранитен барплот, който гледаше към кухнята. Карън бе вързала косата си на опашка и си бе сложила кухненска престилка.

— Ухае страхотно — казах аз.

— Чесън, лук и масло. Няма къде да сбъркаш с такава рецепта.

Тя накълца на ситно няколко маслини и ги добави в тигана, след което разбърка сместа с дървена лъжица.

— Трябва ли ти помощ? — попитах аз.

Тя посочи хладилника.

— Можеш да извадиш пилето.

Извадих две опаковки обезкостени пилешки гърди. Карън ми подаде малък дървен чук и ми показа как да начукам месото, докато омекне и стане плоско.

— Не съм знаел, че може да се готви и с чук — казах аз.

— Пробвай се — отвърна тя.

Захванах се с пилето и го пердаших, докато стана на пух и прах… или по-точно, на четири пържоли. Карън отвори консерва белени домати и я изсипа в тигана. Червен сос опръска ръцете, шията и бузите й.