Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 84

След пет минути лампата угасна и вратата на изповедалнята се отвори. Мари излезе и отиде право при пейките, където коленичи и сведе глава за молитва. Скоро възрастната двойка си тръгна. Малко след тях и азиатката. От изповедалнята излезе свещеник с дълго черно расо, обшито с червено кадифе. Той тръгна към олтара, коленичи за момент, после изчезна в сакристията. Накрая останахме само двамата с Мари. Тя се молеше, а аз я наблюдавах. Една странична врата се отвори и в църквата влязоха двама мъже с платнени якета и тъмни шапки. Единият свали шапката си и сръга другия да направи същото. Изглеждаха неловко, не на място в Църквата. Тръгнаха напред-назад по пътеките, като оглеждаха всяка пейка, без да обръщат внимание на Мари, която продължаваше да се моли, вперила поглед напред. Когато приключиха, двамата мъже изчезнаха. Нито един от тях не се сети да погледне нагоре към мен.

След още пет минути страничната врата отново се отвори със скърцане и в църквата влезе Боунс Макинтайър. Без да вади ръце от джобовете си, той тръгна право към Мари. Двамата разговаряха двайсет и пет минути. През повечето време говореше Боунс. Мари главно кимаше или клатеше глава. През цялото време, докато бяха заедно, баща и дъщеря нито веднъж не се докоснаха.

Боунс излезе през същата врата, през която бе влязъл. Носеше черната кожена чанта. Десетина минути по-късно и Мари го последва. Останах още пет минути, колкото за няколко колебливи „Аве Марии“ и един също толкова несигурен „Отче наш“. След което и аз си тръгнах. А църквата дори не забеляза.

Професионалистът наблюдаваше Кели в огледалото за обратно виждане на излизане от църквата. Ръцете на Кели бяха пъхнати в джобовете, а главата му наведена, но очите му бяха нащрек. Той пресече с пружинираща стъпка; пистолетът му беше подръка на хълбока. Работата трябваше да се свърши бързо. Без Кели да усети каквото и да било. Професионалистът помисли малко за 22-калибровия пистолет със седефена дръжка в жабката. Би бил идеален за тази задача. Всичко останало беше въпрос на време и обстоятелства. Кели се качи на колата си и се вля в ранния вечерен трафик. Професионалистът пропусна един автобус да мине пред него, после даде газ.

36

Паркирах колата си на „Адисън“ и тръгнах по „Лейкууд“ към жилището си. Мислех си за онова, което бях видял в църквата, като се опитвах да го наместя в цялостната картина. Но се чувствах уморен, а и ръката ме болеше. Да не говорим за главата. Единствените ми желания бяха чаша уиски, два тиленола и да си легна рано.

Пресичах Еди Стрийт, когато усетих как някаква кола се приближи зад мен и забави ход. Усетих леки иглички по тила и електрически ток по пръстите на ръцете ми. Влязох в най-близкия вход и бръкнах в сака. Вътре бяха папките, които бях взел от багажника на кадилака. Под тях имаше скрит 40-калибров глок. Извадих пистолета и се извърнах, като го държах отстрани до хълбока си. Колата беше хонда, нов модел. Жената зад волана свирна с клаксона и ми махна за поздрав. Пуснах пистолета в сака и й махнах в отговор с превързаната си лява ръка.