Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 81

В мрежата открих половин дузина статии за тази катастрофа. На една от снимките се виждаше къщата, която наблюдавах в момента, а пред нея трима разплакани съседи стояха прегърнати и бършеха носовете си с ръкав. Бях се зачел в статията, когато Мари Пери излезе от къщата. Мелиса Макбейн остана вътре, а мрежестата «врата против комари се затвори между тях. Двете жени продължиха да разговарят още няколко минути, после Мари се обърна и тръгна към лексуса си. Черната чанта беше в ръката й.

Проследих я с поглед, докато подкара по Кабът Стрийт и се изгуби в далечината. Мелиса Макбейн също я наблюдаваше, застанала до прозореца на дневната си. После дръпна завесите. Не бързах да си тръгвам от квартала. В края на краищата, „Хинсдейл“ беше само на километър и половина, а аз знаех точно накъде отива Мари.

33

На 6 януари 2011 г. Рик Бекърман излязъл да си вземе пица и няколко бири. Бекърман беше шейсет и осем годишен кардиолог, неотдавна решил да остави слушалката и да се премести в Санта Фе. Същия следобед двамата със съпругата му били сключили предварителен договор за продажба на къщата им в „Хинсдейл“ и определили дата за приключване на сделката. Семейство Бекърман планирали да вдигнат тост за дома, където били отгледали трите си деца, след което да погледат снимки на къщата, която строели насред пустинята. Искали да започнат нов живот. Далече от всичко. Бекърман решил за по-пряко да вземе скоростното шосе „Айзенхауър“ до „Пицата на Пино“. Изминал бил около два километра, когато предната му лява гума попаднала в пукнатина на асфалта и се разцепила. Беемвето му се преметнало във въздуха и паднало върху едната си страна за по-малко време, отколкото отнемало да се смени станцията на радиото. Последното нещо, което усетил, бил нагорещеният асфалт, който смачкал лицето му. Последното нещо, което видял, била студената стомана на мантинелата.

Бях паркирал на Уест Хикъри Стрийт в „Хинсдейл“ и гледах към № 741. Джули Бекърман така и не стигнала до Санта Фе. След като мъжът й бил убит, тя решила да задържи къщата и да живее с призраците си. Много хора прекарваха остатъка от живота си по този начин, загърнати в болката си, умирайки по малко с всеки изминал ден.

Слязох от колата и закрачих по „Хикъри“. Лексусът на Мари беше паркиран пред къщата на семейство Бекърман, в която всички завеси бяха спуснати плътно над прозорците. Нищо. Знаех, че Мари е вътре с черната си чанта. Какво точно правеше, бе друг въпрос.

Излезе след час. Опитах се да видя Джули Бекърман, но зърнах за миг само бялата й коса, преди вратата да се затвори. Мари се метна в колата си и отново подкара. Този път не й позволих да се отдалечи много. Нямах повече адреси и не знаех накъде отива.