Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 80

Сграбчих палето за нашийника и предизвиках неизменната при такива случаи сцена на ахкане и охкане от страна на собственичката и една от касиерките. Не бях планирал да привличам внимание върху себе си, но кучето всъщност ми помогна. След като отново му бе поставена каишка, собственичката се съсредоточи върху задачите си с касиерката и цялата банка забрави за съществуването ми. Пристъпих към бюрото, до което се бе спряла Мари, и взех една от визитките, поставени на стойка върху него. На нея пишеше:

КОЛИЙН БРАШЛЪР

ЧАСТНО БАНКИРАНЕ

Пъхнах картичката в джоба си и продължих към тъмното стълбище, по което току-що бяха слезли Мари и Колийн. Надпис на стената гласеше: ТРЕЗОР И ЛИЧНИ СЕЙФОВЕ, отстрани със стрелка, сочеща към подземието. Чух как някаква врата долу се отвори и тръгнах обратно към изхода, като по пътя се наведох да почеша лабрадора зад ушите. Тъкмо бях седнал зад волана, когато Мари Пери излезе от банката. Черната кожена чанта този път беше в дясната й ръка. Може би си въобразявах, но ми се стори доста по-издута, отколкото на влизане.

Последвах колата й по Бродуей, от там свихме на изток по „Белмонт“. Никога не съм си падал по лотарии, но докато шофирах, имах чувството, че държа печелившия билет в ръката си и само чаках пластмасовите топчета да изпишат верния номер. Най-напред минахме по Лейк Шор Драйв, посока юг. После се отклонихме по „Айзенхауър“, който на запад беше доста задръстен. И накрая завихме по шосе 83, което отиваше на север към предградията „Хинсдейл“ и „Кларендън Хилс“.

Отворих бележника си и погледнах двата адреса, които бях извадил от навигационната система на кадилака. Вече не се съмнявах, че държа печелившия билет. При „Кларендън Хилс“ слязохме от магистралата и подминахме с бавна скорост игрище за голф, преди да завием вляво по Норфък Авеню. Когато видях табелата за Кабът Стрийт, Мари вече беше дала мигач. Аз направих един кръг около карето и излязох обратно на „Кабът“ от отсрещната страна. Номер 23 беше къща от червени тухли в колониален стил с бели капаци на прозорците и пощенска кутия, на която пишеше МАКБЕЙН. Лексусът на Мари беше паркиран отпред.

Слязох от колата, закопчах ципа на якето си и минах покрай къщата. Завесите бяха дръпнати встрани и през прозореца се виждаха две жени, седнали една до друга на дивана в дневната с почти допрени глави. Спортната чанта беше на масата пред тях. Пресякох улицата и се върнах при колата. Влязох в интернет от телефона си и проверих адреса на къщата, но не открих нищо интересно. След това отворих лаптопа и зададох „Макбейн“ като ключова дума. Най-напред изскочиха бележките, които си бях водил при разговора с Джак О’Донъл. Той бе идентифицирал поне три фатални автомобилни катастрофи, предизвикани от некачественото пътно строителство на „Бийкън“. Едната от тях бе станала през май 2010 г. Баща и три деца загинали на място, когато колата им се преобърнала с висока скорост на „Айзенхауър“. Единственият оцелял при катастрофата била съпругата — Мелиса.