Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 79

Извадих чукчето и с едно плоско длето отворих капака на кутията. Вътре имаше дебела купчина папки. В първите няколко бяха подредени актът за раждане на Рей, дипломите му, брачното свидетелство на семейство Пери и нещо, което приличаше на завещание. Отдолу имаше протоколи от годишните му медицински прегледи. Най-отдолу намерих няколко по-отдавнашни папки, омачкани и тук-там прокъсани от старост. На една от тях с черни букви беше надраскана думата ГИМНАЗИЯ. Друга, небесносиня на цвят, имаше защипана с кламер за корицата снимка на Рей, държащ новородено бебе. Беше същата снимка, която бях видял на бюрото му, и пак изпитах странно усещане. Оставих папката настрани и тъкмо се готвех да преровя останалите, когато чух глухо тупване на горния етаж. Бях оставил вратата на кухнята отворена.

Качих се на пръсти по стълбите и се заслушах. Някой се движеше в предната част на жилището. Бързи, леки стъпки. Токчета върху паркет. Затворих кухненската врата и се върнах в гаража. Наблъсках всички папки от металната кутия в сака, който носех със себе си, и върнах кутията на мястото й в преградата за резервна гума. После затворих багажника и оставих ключовете от кадилака върху перваза на прозореца. Гаражът имаше единична врата, която излизаше на страничната уличка. Измъкнах се и се върнах при колата си. Лексусът на Мари беше паркиран до бордюра с включени аварийни мигачи. След пет минути тя излезе от къщата с черна спортна чанта в лявата ръка. Изчаках я да се качи в колата и да завие зад ъгъла. След което я последвах.

Тя спря да си вземе кафе и да остави дрехи на химическо чистене. Докато я изчаквах, глътнах няколко тиленола и отговорих на едно обаждане от „Нортуестърн Мемориъл“, които питаха защо съм си тръгнал от болницата, без да съм изписан.

В единайсет и петнайсет Мари отби на паркинга пред Норт Комюнити Банк на Норт Бродуей. Ако беше писано да става интересно, това бе едно добро място за начало. Тя взе спортната чанта от задната седалка и влезе в банката. Видях я през големите прозорци как подмина касите и се насочи към една едра набита жена, седнала сама зад ниско бюро. Мари седна срещу нея и двете жени поговориха минута-две. После станаха и заслизаха по някакво стълбище, докато се скриха от погледа ми. Изскочих от колата и пресякох улицата. „Норт Комюнити“ беше една от онези банки, в които допускат домашни любимци. Разбрах това от надписа, както и от факта, че още с влизането ми един малък кафяв лабрадор, освободил се от каишката, се метна върху мен.