Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 69

— Кели, я кажи една дума с осем букви за пълно морално падение.

— Политика. Предполагам, че искаш да влезеш?

28

Боунс ме последва в офиса.

— Как е ръката?

— Ръката е добре. — Заобиколих бюрото, открехнах прозореца и си седнах на мястото. Пистолетът беше на около метър и половина от мен, в долното чекмедже отдясно. Щеше ми се да го извадя. Усещах как кожата на лицето ми пламти. Примигнах и се опитах да смекча изражението си.

— Какво искаш?

Боунс пристъпи към библиотеката ми и прокара ръка по гръбчетата на книгите.

— Дъщеря ти направи същото, когато беше тук.

— Наистина ли? И към коя книга посегна най-напред?

— Нека тя сама да ти каже.

Боунс се изхили и извади едно томче от библиотеката. „Дванайсетте подвига на Херкулес“.

— Чел ли си я?

— Ако щеш вярвай, но съм я чел. — Той отвори книгата и прелисти няколко страници. — Хидрата. Змия с много глави, нали така?

— Да. Херкулес отсича едната и на нейно място порастват нови две.

— Сигурно не му е било лесно.

Боунс намери стол и се настани.

— Защо си дошъл? — попитах.

— Хидрата. — Той повдигна книгата. — Няма оправяне с нея.

— Но Херкулес се е справил.

— Ти за Херкулес ли се смяташ?

— Мисля, че това вече го обсъдихме снощи.

— Така е, но после се замислих. Когато споменах парите, ти ме погледна някак особено.

— Парите, които Рей Пери бил откраднал от теб?

— Същите. Готов съм да се закълна, че не знаеше за какво говоря.

— И сега не знам.

— Мамка му, вярвам ти!

— Поласкан съм.

Старецът присви очи; ирисите му бяха като полиран гранит.

— Ще чуеш ли това, което имам да ти кажа? Или може би следващия път ще ти отрежем цялата ръка?

Усещах лекия чикагски вятър по тила си. Отвън със свирене на спирачките и грохот на двигателя спря градски автобус и механизмът за отваряне на вратите изсъска пронизително.

— Говори.

— Става въпрос за дъщеря ми.

— Не беше ли казал, че не сте близки?

— Но тя си остава моя дъщеря.

— Така, е. Та какво за нея?

Боунс стана от стола и пристъпи към библиотеката, за да върне книгата на мястото й. Изчаках го да седне.

— И тя ли е част от „Бийкън“? — попитах.

— Не.

— А какво тогава?

— Рей беше вътре — отвърна Боунс. — Всеки губернатор на Илинойс през последните двайсет години беше вътре. Но Рей го правеше с удоволствие. Той все ги натискаше за нови договори, за нови поръчки, за още пари, за по-голям дял. Затова всичките тези тлъсти сметки минаваха през Спрингфийлд. Това си беше типично в негов стил. Той казваше „да издигнем „Бийкън“ на ново равнище“.

— И какво стана накрая?

— Разследването, което го вкара в затвора, беше лов на вещици. Федерално дело, което нямаше нищо общо с нас.

— Но попречи на някои неща?

— Казахме на Рей да си излежи присъдата, а пък ние щяхме да се погрижим Мари да не остане без пари. Пък и на него да му е комфортно вътре.

— Но това не му хареса?

— Рей се измете с парите ни.

— За каква сума става въпрос?

— Шейсет милиона.

Неволно подсвирнах.