Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 67

— Здрасти, Джанис. Аз съм Майкъл. — Повдигнах нагоре увития в бинтове боздуган, който ми бяха оставили за ръка. — И така, какви са щетите?

Джанис свали от стената маншет за мерене на кръвно налягане и го уви около ръката ми.

— Докторът ще ви каже подробности, но не е кой знае колко страшно.

— Наистина ли? Защото тази превръзка ми изглежда доста дебела.

— Бяхте в шок, когато ви докараха, така че ви стабилизираха. Раната е на последната фаланга на кутрето. — Тя вдигна своето кутре нагоре и стисна с два пръста количката над нокътя си. — Приблизително ето толкова. И целият нокът. Не беше нужно да се прави операция. Само няколко шева. Взимайте си антибиотиците и болкоуспокояващите и скоро ще сте като нов.

— Хм.

— Извадили сте късмет. Какво всъщност стана?

— Порязах се с ножицата за подстригване на храсти.

— В шест сутринта?

— Обичам да си подрязвам розите на разсъмване. Успокоява нервите.

— Докара ви един следовател от полицията.

— За такъв ли се представи?

— Тръгна си, докато ви шиеха. После се върна и донесе това. — Джанис свали маншета от ръката ми и посочи с пръст мобилния ми телефон на нощното шкафче до леглото. — Каза, че останалите ви неща са у него.

— Благодаря ти, Джанис.

— Няма проблем. — Тя провери системата, която ми бяха включили. — Искате ли нещо обезболяващо?

— Мислех си, че няма да се сетиш да попиташ.

Тя излезе за малко и донесе малка чашка с няколко таблетки вътре. Глътнах ги без вода. Не че изпитвах силна болка, но си казах, че скоро ще ме заболи, та по-добре да съм подготвен. Джанис ме наблюдаваше внимателно.

— Ще ми кажете ли какво всъщност се случи?

— Не повярва за градинарската ножица, а?

— Не.

— Ако ти кажа истината, още по-малко ще ми повярваш. Какво ми помпате в ръката?

— Просто антибиотици. Трябва да останете, докато дойде докторът.

— Няма проблем.

— Може да е след няколко часа.

— Пребит съм като куче. Искам само да поспя малко.

— Добре.

Тя пооправи възглавницата под главата ми, угаси лампите и излезе. Изчаках минута-две, измъкнах системата от ръката си и станах от леглото. Дрехите ми бяха закачени в гардероба. Облякох се криво-ляво, намерих малко бинт и лейкопласт в едно от шкафчетата и ги скрих под якето си. После мушнах ранената си ръка в джоба, прекосих коридора и влязох в асансьора. Главното фоайе беше почти празно. Влязох в болничния „Старбъкс“ и си поръчах черно кафе. После си купих от аптеката флакон „Тиленол Форте“ и глътнах две таблетки. Накрая минах през въртящата се врата и излязох на Мичиган Авеню. Бях вече в таксито и пътувах на север, когато извадих телефона от джоба си и позвъних на Родригес.

27

— Искам да ми направиш една услуга — казах аз.

— Какво беше това снощи? Къде си изобщо?

— В едно такси.

— Изписаха те?

— Нещо такова. Слушай, имам нужда някой да наблюдава Рейчъл.

— Защо първо не ми кажеш какво се случи с ръката ти?

— Ще ти кажа, но искам веднага някой да отиде да наблюдава Рейчъл.

— Хубаво, ще пратя някого.

— Само да не е ченге.

— Защо?

— Опасно е — казах аз. — Използвай частна охрана.

— Окей. Частна охрана.

— В апартамента й може да има бръмбари. Трябва да бъде прочистен. Без тя да разбере. Парите не са проблем.