Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 68

— Баровец. Ще позвъня където трябва. Пистолетът ти е у мен, между другото.

— Знам. Джанис ми каза.

— Коя е Джанис?

— Няма значение.

— Как е ръката?

— Пръстът ми. Добре е, зашили са го. Какво извадихте от ваната на Еди?

— Каквото очаквахме.

— Еди?

— С куршум в главата. Шефът ми ще изчака една седмица. После иска арест и му е все тая кой ще бъде арестуван. Искаш ли един безплатен съвет?

— Не особено.

— Излез в почивка. Харчи си стоте бона. И забрави за Рей.

— Ще ти се обадя.

Прекъснах връзката точно когато таксито спря до бордюра на Бродуей. Платих на шофьора и се качих в офиса си. Най-напред позвъних на Джак О’Донъл. Включи се гласовата му поща и оставих съобщение. После седнах и се загледах през прозореца в преминаващите коли. Усещах как болката се разпространява до лакътя ми и леко стиснах превръзката. Боунс можеше да ми отреже пръст. Можеше да ми отсече направо ръката. Но явно бе искал просто да ми причини болка. Колкото да ме сплаши. Да ми отправи предупреждение. Сетих се за Рейчъл и се запитах колко ли време ще мине, преди онзи клип да спре да се върти в главата ми. Телефонът ми избръмча и се появи иконката за имейл. Чукнах с пръст върху нея и прочетох съобщението.

В СМЕТКАТА ТИ ИМА ОЩЕ $10 000 ЗА МЕДИЦИНСКИ РАЗХОДИ.

Започнах да пиша с един пръст.

КОЙ СТЕ ВИЕ?

ТВОЯТ КЛИЕНТ

ИСКАМ ИМЕ.

Изчаках малко, после написах:

С РЕЙ ЛИ РАЗГОВАРЯМ?

Отговорът не закъсня.

ДА.

ЗАЩО МЕ НАЕХТЕ?

БИЙКЪН.

ВЗЕХТЕ ЛИ ПАРИТЕ?

НЕ Е ВАЖНО. ЗАЕМИ СЕ С ЖЕНА МИ. В ОПАСНОСТ Е.

Помислих малко, после написах:

ЗАЩО ВИ Е ПОМОГНАЛА ДА ИЗБЯГАТЕ ОТ СЪДА?

Нова пауза, после дойде отговорът:

НЕ Е ВАЖНО. АПАРТАМЕНТЪТ ТИ СЕ ПОДСЛУШВА.

ЗВУК И КАРТИНА. ЛАПТОПЪТ И СТАЦИОНАРНИЯТ ТЕЛЕФОН ВЕРОЯТНО СЪЩО. В ОФИСА Е ОКЕЙ. ДОВИЖДАНЕ

Половин минута гледах втренчено последното съобщение. След това отидох до банята в дъното на коридора и заключих вратата. Всичките ми инстинкти ми казваха да намеря бръмбарите и да ги изтръгна от стената. Точно сега обаче те биха могли да се превърнат в потенциална улика. Което означаваше, че трябва да останат на мястото си, а аз да свикна с тях. Пуснах водата в мивката и погледнах лицето си в огледалото. Внимателно отстраних лепенката, с която бяха затворили раната в сцепената ми вежда. Потече малко кръв, но бързо спря. Продължих с ръката си, като бавно свалих превръзките. Горната половина на пръста ми беше сплескана и почерняла от заседнала кръв, като цяла редичка шевове минаваха през върха на пръста и се спускаха надолу от едната страна. Докоснах го леко, но не усетих допира, затова се опитах да го сгъна. Болката прониза цялата ми ръка, лакътят ми се вдърви, рамото ми запулсира. Наведох се над мивката и си поех дълбок дъх. След около минута се изправих и отново се бинтовах, като този път залепих с лейкопласт кутрето и безимения си пръст един за друг, оставяйки другите свободни. После наплисках лицето си със студена вода и го избърсах с хартиена кърпа. Отключих вратата на банята и тръгнах обратно по коридора, като се питах дали наистина съм разговарял с Рей Пери. И ако да, какво искаше от мен? Свих зад ъгъла и видях Боунс Макинтайър да чака пред офиса ми. Държеше молив в ръката си и четеше „Трибюн“.