Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 51

— Някой от двамата каза ли ти нещо, докато ги снимаше?

— Рей знаеше, че съм там, но не ми обръщаше внимание. Което беше добре за мен. Що се отнася до госпожа Пери, съзнанието й едва ли ме регистрираше.

— Дори долу, в подземието?

Уолъс поклати глава.

— Така ми се струва. Чак до края не ме забеляза. Гледаше с един такъв, стъклен поглед. Ето, виж.

Уолъс отвори първата снимка. На нея се виждаха Мари и Рей, застанали един до друг в празен коридор. Рей беше извърнал глава настрани, а Мари го гледаше с невиждащи очи. Уолъс беше прав. Погледът й беше стъклен, като на мъртвец и сякаш не забелязваше случващото се. Той отвори поредица подобни снимки от двайсет и петия етаж, после премина към онези от паркинга.

— Светлината не беше особено добра, затова са с лошо качество. Това е Мари, чака Рей до асансьора.

Снимката беше замъглена и на нея Мари се виждаше почти в гръб. Ръцете й бяха мушнати дълбоко в джобовете, беше вдигнала лице нагоре и следеше с очи сменящите се номера на етажите, очертани с малки бели точки над главата й.

— Следващите две са от момента, в който вратите на асансьора се отварят.

Уолъс се бе дръпнал встрани, така че обективът на фотоапарата надничаше иззад рамото й. Мари се беше навела леко напред и се взираше в празната кабина на асансьора. Отвътре струеше жълтеникава светлина и огряваше едната половина на лицето й.

— Това при отварянето на вратата ли е заснето?

— Да. Ето и другата. Направена е може би десетина секунди по-късно. Тя се беше обърнала и гледаше право към мен.

Снимката не вършеше много работа. Светлината от асансьорната кабина се падаше почти директно зад Мари, очертавайки фигурата й като силует.

— Каза ли нещо? — попитах аз.

— Не. Погледът й сякаш мина през мен. После извади телефон от джоба си и се отдалечи.

— Ти приближи ли се до асансьора?

— Аз дори не мислех за асансьора.

— Защо?

— Не знам. Трябваше ли?

— Какво направи тогава?

— Последвах госпожа Пери. Опитвах се да чуя какво казва по телефона. Първата ми мисъл бе, че на съпруга й може да му е прилошало. Hе, че е решил да намери друг изход от сградата.

— Но?

— Но когато приключи разговора, видях лицето й и разбрах, че се е случило нещо лошо. Сякаш току-що бе чула, че Рей е мъртъв.

— Направи ли още снимки?

Уолъс поклати глава.

— Стори ми се нередно. Виж, аз не съм репортер или нещо такова. Така или иначе, след петнайсет минути пристигна полиция и настана ад.

Отворих трите снимки от паркинга и ги подредих една до друга.

— Ти беше застанал зад нея?

— За първата снимка. На втората исках да хвана как Рей излиза от асансьора и се дръпнах леко встрани.

Извадих лаптопа си и отворих снимките, които бях направил в гаража. Двамата с Уолъс ги заразглеждахме.

— Виждаш ли нещо? — казах аз.

— На моите се вижда Мари Пери. На твоите я няма.

— Нещо друго?

— На всичките ти снимки вратите на асансьора са затворени, така че няма почти никаква светлина.

Долях чашата си от каната с кафе и приседнах отново срещу барплота.

— Какво мислиш? — попита Уолъс.