Читать «Сълзите на жирафа» онлайн - страница 76

— Ще кажа, че съм го намерила — отговори Флорънс. — Че е бил в храстите до затвора. Така ще го свържат със затворниците.

— Звучи разумно — каза Филемон. — Кога го искаш?

— Колкото може по-скоро.

— Мога да ти го донеса довечера — рече той. — По една случайност имам излишен. Ще ти го дам.

Тя се надигна и нежно погали тила му.

— Ти си много мил. Знаеш, че можеш да идваш да ме виждаш, когато поискаш. По всяко време. Винаги се радвам да те видя и да ти доставя щастие.

— Ти си много хубаво момиче — каза той. — Много лошо. Много зло. Много хитро.

Както беше обещал, той донесе пистолета, увит в промазана хартия, сложен на дъното на широк найлонов плик под цял куп стари броеве на списание „Абанос“, Флорънс го разопакова пред него и той започна да й обяснява как действа предпазителят, но тя го прекъсна.

— Това не ме интересува. Важно е само да го има, него и патроните.

Тях той й ги даде отделно — бяха девет, кръгли и тежки. Блестяха, понеже бяха добре излъскани, и много й харесаха. Помисли си, че от тях можеше да се получи чудна огърлица, ако се пробиеха в основата и се нанижеха на найлонова връв или на сребърна верижка.

Филемон й показа как да зареди пистолета и как след това да го избърше, за да махне отпечатъците. После я погали, целуна я припряно по бузата и си тръгна. Мирисът на гела му за коса, екзотичен мирис на спирт, остана във въздуха, както винаги, когато той идваше при нея, и тя усети, че я пробожда съжаление за ленивия следобед и неговите наслади. Ако отидеше в неговия дом и застреляше жена му, дали той щеше да се ожени за нея? Дали щеше да види в нея освободителка, или убийца на майката на децата му. Кой знае…

Но тя не можеше да убие човек. Беше християнка и не вярваше в убийството. В собствените си очи тя беше добър човек, който просто беше принуден от обстоятелствата да върши неща, които добрите хора не вършеха — или които твърдяха, че не вършат. Но нея не можеха да я заблудят. Всеки правеше някакви компромиси и ако тя смяташе да се отърве от маа Рамотсве по този необичаен начин, правеше го само заради необходимостта да използва подобни мерки срещу такава явна заплаха за господин Дж. Л. Б. Матекони. Как би могъл той да се защити от толкова непоколебима жена. Ясно беше, че трябва да се предприемат крути мерки и няколко години в затвора щяха да научат онази жена повече да зачита правата на другите. Тази детективка, която се месеше навсякъде, сама си беше навлякла бедата, сама си беше виновна.

Е, мислеше Флорънс, вече се сдобих с пистолет. А сега този пистолет трябва да бъде сложен на определеното място, тоест в къщата на „Зебра драйв“.

Но за да стане това, тя трябваше да си поиска отплатата за още една услуга. Две години преди това един мъж, когото тя познаваше просто като Пол, един мъж, който идваше при нея на сладки приказки и за да се позабавлява, взе от нея пари назаем. Сумата не беше голяма, но той така и не й я върна. Може и да беше забравил, но тя не беше — и сега щеше да му напомни. А ако се окажеше трудно, той също имаше съпруга, която не знаеше за светските посещения на мъжа си в къщата на господин Дж. Л. Б. Матекони. Изправен пред заплахата тя да научи всичко, той щеше да стане отстъпчив.