Читать «Сълзите на жирафа» онлайн - страница 104

— Вие не сте убили Майкъл — продължи маа Рамотсве. — Не сте имали нищо общо със смъртта му. Но сте скрили тялото, в резултат на което майка му така и не е разбрала какво е станало с него. Това е било нередно. Но не там е въпросът. Въпросът е, че можете да направите нещо, с което да заличите това. Без да се излагате на никаква опасност, на никакъв риск.

Гласът на Карла беше далечен, едва доловим.

— Какво мога да направя? Не можем да го върнем.

— Можете да сложите край на търсенето на майка му — отвърна маа Рамотсве. — Тя иска единствено да се сбогува със сина си. Хората, които са изгубили близък, често се чувстват така. Може в сърцата им да няма никаква жажда за мъст — искат единствено да знаят. Това е всичко.

Карла се облегна на стола си със сведени очи.

— Не знам… Освалд много ще се ядоса, ако говоря за…

Маа Рамотсве я прекъсна.

— Освалд знае и е съгласен.

— Защо тогава да не може сам да й каже? — отвърна Карла, внезапно ядосана. — Той го направи. Аз само излъгах, за да го защитя.

Маа Рамотсве кимна.

— Да, вината е негова, но той не е добър човек. Той не може да даде нищо на тази жена, а и на когото и да било другиго. Подобни хора не могат да се извиняват. Но вие можете. Вие можете да се срещнете с тази жена и да й разкажете какво се е случило. Вие можете да я помолите за прошка.

Карла поклати глава.

— Не разбирам защо… След толкова години…

Маа Рамотсве я прекъсна.

— А освен това вие сте майка на нейното внуче. Не съм ли права? Нима ще й откажете тази малка утеха? Тя вече няма син. Но съществува едно…

— Момче — каза Карла. — И той се казва Майкъл. Вече е на девет години, почти на десет.

Маа Рамотсве се усмихна и рече:

— Трябва да заведете детето при нея, маа. Вие сте майка. Знаете какво значи това. Нямате основание да не го направите. Освалд не може да ви стори нищо. Той не е заплаха.

Маа Рамотсве се изправи и се приближи към бюрото, където Карла седеше грохнала и несигурна.

— Знаете, че сте длъжна да направите това — каза й.

След това взе нежно ръката й. Тя беше цялата на петна от слънцето, от жегата и тежката работа.

— Ще го направите, нали? Тя е готова да пристигне в Ботсуана. Само чака да я повикам и ще дойде до два дни. Можете ли да заминете? Само за няколко дни.

— Имам помощничка — каза Карла. — Тя може да поеме управлението.

— А момчето? Нима няма да се радва да види баба си?

Карла вдигна поглед към нея.

— Да, маа Рамотсве. Вие сте права.

Тя се върна в Габороне на следващия ден. Когато пристигна, вече беше късна нощ. Прислужничката й Роуз беше останала в къщата, за да гледа децата, които отдавна спяха дълбоко, когато тя се прибра. Тя се промъкна на пръсти в стаите им, послуша лекото им дишане и вдъхна сладкото ухание на детски сън. След това, изтощена от дългия път, тя се просна в леглото си, все още шофирайки наум, движейки очите си зад натежалите затворени клепачи.

Рано на следващата сутрин, след като остави децата на грижите на Роуз, тя отиде в агенцията. Маа Макутси обаче беше дошла още по-рано и с крайно съсредоточен вид седеше зад бюрото си и печаташе доклад.