Читать «Сълзите на жирафа» онлайн - страница 106

— Това е кварц — каза й, като посочи късче бяла скала. — Понякога в него се намира злато.

Тя вдигна късчето и го разгледа.

— Много ли се интересуваш от камъни?

— Искам да стана геолог — каза детето сериозно. — Има един геолог, който отсяда в нашия хотел от време на време. Той ми разказва за камъните.

Тя му се усмихна окуражително.

— Сигурно е интересна работа. Като работата на детектива. Търсиш разни неща.

Тя му върна кварца. Когато го вземаше, погледът му попадна на нейния годежен пръстен и той хвана за миг ръката й, като разгледа златния пръстен с блестящото камъче.

— Циркон — каза той. — Правят ги така, че да приличат на диаманти. Съвсем като истински.

Когато се върнаха в агенцията, Карла и американката седяха една до друга и на лицето на по-възрастната жена беше изписано умиротворение, дори радост, което показа на маа Рамотсве, че намеренията й са се увенчали с успех.

Пиеха чай заедно и само се гледаха. Момчето имаше подарък за баба си, малко парче несмлян талк, което сам беше гравирал. Тя взе подаръка и го целуна, както би сторила всяка баба.

И маа Рамотсве имаше подарък за американката — кошница, която на връщане от Булавайо бе купила от една жена, седнала край пътя във Франсистаун. Жената явно беше много бедна и маа Рамотсве, която нямаше нужда от кошница, я купи само за да й помогне. Това беше традиционна ботсуанска кошница, с вплетен в нея мотив.

— Тези капчици са сълзи — каза тя на американката. — Жирафът дава сълзите си на жените и те ги вплитат в кошницата.

Американката пое кошницата вежливо, така както беше редно в Ботсуана — с две ръце. Колко бяха груби хората, които вземаха подарък с една ръка, сякаш го сграбчваха. А тази жена знаеше как е редно.

— Много сте мила, маа — каза тя на маа Рамотсве. — Но защо жирафът дава сълзите си?

Маа Рамотсве сви рамене; никога не бе мислила за това.

— Вероятно това означава, че всички можем да дадем нещо — каза тя. — Жирафът няма какво друго да даде — само сълзите си.

Дали наистина означаваше това? — запита се тя. И за миг си представи, че вижда жираф, който наднича надолу сред клоните — със странното си кокалесто тяло, което се губи сред листата, с влажните кадифени страни и очите, пълни със сълзи — и си помисли за цялата красота, която съществуваше в Африка, за смеха и за любовта.

Момчето погледна кошницата.

— Вярно ли е това, маа?

А маа Рамотсве се усмихна и рече:

— Надявам се.

1

Езикът на народността тсуана. — Бел.прев.

2

Сър Лорънс Ван дер Пост 1906–1996 — южноафрикански изследовател и писател. Книгите му съчетават особеностите на пътеписа с описания на животинския свят и философски размисли. — Бел.прев.