Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 91

Без да спира Джейк прелетя през нея и се стрелна към отвора в тавана.

Тъкмо изскочи над земята и вулканът изригна отново. Част от стената на кратера се килна и лавата бликна към входа на базата и към джунглата. По целия остров избухнаха пожари, но Джейк нямаше време да се наслаждава на този феномен.

На километър и половина над острова той застина във въздуха. В ръката си държеше ядрена бойна глава, на чийто брояч оставаха не повече от петнайсет секунди, а не знаеше как да го спре.

Джейк нямаше нищо за губене. Не бе достатъчно бърз, че да се измъкне от експлозията. Напрегна волята си и през тялото и ръцете му пробяга радиоактивна вълна. Ръцете му засияха с неземна зелена светлина. Обшивката на бойната глава се стопи при допира на радиоактивните му ръце. Вулканът избълва поредна струя лава в небето и тя плисна недалеч от Джейк.

Той усети вибрациите на бойната глава, когато електронният ключ активира синтеза. Натисна главата по-силно и бръкна дълбоко в нея с пръсти. После изсумтя, напъна всеки мускул в тялото си…

И я разполови.

Сложните компоненти и радиоактивните частици, които почти бяха слепнали от мощния му радиоактивен натиск, се пръснаха във всички посоки и паднаха обезвредени в океана.

Джейк нададе възторжен възглас и се насочи надолу, след което направи триумфален лупинг. С радост се понесе над гребените на вълните под себе си и усети нежната водна пара, която го охлади и освежи. Бойната глава беше унищожена, а Villain.net беше спасен.

Той нямаше да умре.

Оставаше само да се справи с Базилиск и с Хамелеон, ако двамата не се бяха разкъсали един друг.

Мисълта за отмъщение в ума му избледня, тъй като внезапно усети слабост — сякаш цялата енергия от тялото му се беше изцедила. Джейк потъна в топлата морска вода.

Действието на суперсилите му току-що бе изчезнало.

Обзе го паника. Брегът не беше толкова далече, но целият остров бе в пламъци. Потоците лава по склоновете на вулкана стигаха до океана и вдигаха огромни облаци бяла пара с оглушително съскане.

Джейк забеляза участък от плажа, който бе останал встрани от лавата, и изтощено заплува към него.

Със сетни сили се измъкна от водата на белия пясък. Отпусна се с лицето надолу и изпадна в безсъзнание.

Джейк огледа голите каменни стени с празен поглед. Пред него имаше маса, на която лежаха окованите му ръце. В малката стая за разпити имаше двама Блюстители с вдигнато оръжие от двете страни на вратата.

Срещу него стоеше Хамелеон в естествения си вид на млад мъж.

Джейк бегло си спомняше, че някакви хора се появиха на плажа под ритмичните звуци на перка на хеликоптер. Бе мярнал и лицето на Хамелеон, но бе решил, че то е част от виденията, породени от треската му. По-късно се бе свестил в тясна килия с малко прозорче, през което едва се процеждаше един-единствен слънчев лъч.

Държаха го в затвора на остров Диабло, а Хамелеон определено се наслаждаваше на възможността да го подразни.

— Дано ти дадат медал — рече той. — Предотврати зловещ план.

— Тогава ме пусни — отвърна Джейк глухо, въпреки че знаеше, че това няма да се случи никога.