Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 90

Оставаше му малко повече от минута.

— Как се обезврежда ядрена бомба? — изрече той гласно. После си спомни жичката, която бе дръпнал Базилиск. Пръстите му се устремиха към единствените две жици, които свързваха сондата с бойната глава. Когато ги разгледа, го обзе отчаяние.

И двете бяха черни. Тоест червената и синята жички изглеждаха еднакви през суперзрението му. Сякаш бе далтонист.

— По дяволите! — изруга Джейк и се опита да изключи способността си. Без успех. Ако избереше погрешната жичка, бомбата щеше да избухне между краката му.

Обви бойната глава с ръце и дръпна. Металните скоби, които я държаха, проскърцаха, но не я пуснаха. Джейк дръпна отново, но краката му трепереха от непрекъснатото спускане надолу. Все едно се опитваше да вдигне нещо в носещ се шеметно надолу асансьор.

С последна вибрация сондата нахлу в огромна подземна пещера и се понесе свободно през пространството с Джейк върху корпуса й.

По дъното на пещерата течеше плътна река от магма, която влизаше през отвор от едната страна и излизаше през друг отсреща с грохот, от който ушите му заглъхнаха. Всичко наоколо бе осветено от пъкленото червено сияние на разтопената скала; неимоверната горещина започна да пари по кожата му и обгори веждите и косата му. Добре, че термощитовете на сондата омекотяваха горещината — Джейк бе сигурен, че иначе щеше просто да се изпържи до смърт. В носа му нахлу кисела миризма и той усети, че от ноздрите му рукна кръв от жегата.

Без да се замисля, той полетя във въздуха над сондата и я хвана под себе си над магмената река. Благодарение на изключителната си сила не изпусна машината, но тя не беше достатъчна, за да я повдигне.

Беше в безизходица.

Ако пуснеше ядрената сонда в магмата, тя нямаше да се стопи — щеше да продължи пътя си надолу, но Джейк нямаше да може да я последва. В същото време обаче не му достигаше сила да я изтегли нагоре.

Джейк погледна брояча и потисна пристъпа на паника. Промуши ръка под главата и щом пусна другата си ръка, тежестта на цялото устройство го повлече към сигурна смърт.

Джейк извади ноктите си и замахна яростно към металната скоба, която държеше главата. Разлетяха се искри и Джейк се почувства, сякаш бяха изтръгнали ноктите от пръстите му. Погледна надолу и откри, че все пак е успял да отчупи парче метал. Сондата се снижи, върхът й докосваше повърхността на магмата.

Очите на Джейк смъдяха от горещината и от дима. Замахна отново и една от скобите се счупи. Сондата се спусна още по-надолу и към него се понесоха пръски разтопена скала. Една капчица се лепна на подметката на ботуша му и гумата се стопи със съскане.

Джейк вече бе само на половин метър над магмата. С всички сили замахна към оставащата скоба. Ноктите му разкъсаха метала и сондата падна в огнената течност с плясък.

Вече с по-малко тегло Джейк се изстреля нагоре като тапа, стискайки бойната глава под мишница. Стените на тесния тунел профучаха покрай ушите му. В дупката на пода на хангара над него вече се процеждаше лава.