Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 92

Хамелеон поклати глава.

— Веднага ще се опиташ да ме убиеш. Което моментално ще те върне тук, нали?

Джейк не можеше да отрече. Единственото, което бе изрекъл от началото на разпита насам, бяха заплахи към Хамелеон, но щом осъзна, че бяха безсмислени, престана. Затова сега мълчеше.

— Участието ти в злите кроежи на Базилиск е неоспоримо. И след като той като по чудо се измъкна от острова, ти си още по-ценен за нас.

— Изпуснахте ли го? — попита Джейк невярващо.

— Измъкна се. Тръгнах след него и реших, че съм го приклещил, но изведнъж се стопи. Бе прекалено слаб, за да използва способностите си. Подозирам, че някой негов съучастник му е помогнал да се измъкне.

Интересът на Джейк се събуди. Кой би помогнал на Базилиск? Със сигурност не би могъл да е Доктор Темпест, който по-рано го бе предал.

— Намерихме тримата ти приятели в Москва. Не казаха нищо добро за теб. Всъщност все още се опитваме да проумеем какво точно си сторил на Уорън Федъл. Как го наричахте вие? А, да, Гадняра. След мутацията е почти неузнаваем. Нямаме и идея какво да го правим. А той гори от нетърпение да те пипне. Мисля, че е добре да избегнем подобна среща.

Джейк повдигна вежди. Значи Гадняра бе оцелял — каквото и да му беше сторил. Щом се измъкнеше оттук, трябваше да се отбие за кратко при предателите — със суперсилите си, разбира се. Изглежда, враговете на Джейк не само бяха оцелели, ами бяха и далеч по-свободни от него самия.

— Всичко това обаче се обезсмисля в светлината на същинската ти стойност — Хамелеон отпи глътка вода от чашата си и отнесено прокара език по устните си. — Да увеличаваш силите, качени на Hero.com. Наистина удивителна способност! Докато не научим как да я използваме, ти оставаш тук като наш… хм… гост. Само докато Блюстителите подготвят процеса. А после ще бъдеш просто затворник, нали така?

Хамелеон му се усмихна. Джейк наруга пазачите, които го помъкнаха навън, но без суперсилите си бе просто хлапе, което не можеше да се противопостави на двама огромни мъже. Те го блъснаха грубо в килията и затръшнаха вратата. Множеството ключалки изщракаха, а единият пазач забърса петънце от табелката с името на килията: „Хънтър“.

Джейк легна на леглото и разтърка следите от белезниците по китките си. Не бе използвал суперсили от няколко дена и се чувстваше отпаднал и замаян. Лекарите му бяха дали някакви хапчета, които го крепяха, но Джейк знаеше, че дори и да оставеха всички врати отворени, той нямаше да има сили да излезе.

Отново се замисли за границата между герой и злодей, но въпросът бе сложен. Базилиск беше злодей, който искаше да взриви ядрена бомба, за да унищожи останалите злодеи, а Хамелеон беше герой, който без никакво колебае беше заличил спомена за него у близките му и не бе проявил и капка милост към хората на Базилиск — беше ги избил.

Хамелеон беше използвал Джейк, за да се добере до Базилиск, а Базилиск пък го беше използвал в опита му да унищожи Съвета на злото. А сега добрите щяха да използват Джейк като опитно зайче.