Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 89

— Писна ми от лъжите ти! И ти ме предаде, също както Гадняра и останалите!

Джейк наклони тяло напред и се стрелна във въздуха точно когато Базилиск се изправи на крака. Момчето се заби в противника си с такава сила, че го повдигна от земята. Двамата полетяха през залата и се залепиха в напуканата стена с мощта на пневматичен чук. Джейк стъпи на крака. Базилиск бе смазан, но вдлъбнатината, която бе направил при удара си в стената, го задържаше изправен. Джейк прибра острите си нокти и вдигна юмрук, готов за удар.

— Това не е начинът, Хънтър! — извика Хамелеон и тежко се изправи. — Ако го убиеш, няма да постигнеш нищо.

— Поне ще се почувствам изключително добре. А ти си следващият!

— И така ще оставиш ядрената сонда да действа. Единственият начин да оцелееш, е като я спреш. Нямаш време да убиваш когото и да било.

Джейк се замисли. Хамелеон беше прав и току-що беше спасил живота на Базилиск. С внезапно изпращяване парче от тавана над тях се откърти. През дупката се процеди лава, подобна на огнен водопад. Въздухът затрептя от огромната горещина и разтопената скала оформи преграда между Джейк и Хамелеон.

— Нямаме време за това, Хънтър. Никой не е защитен от изпепеляващия ефект на лавата! Дори и ти!

Залата се разтресе по-мощно, а лавата започна да се разстила по пода като гъста овесена каша. Джейк присви очи и ги обърна към супергероя.

— Не сме приключили, Хамелеон.

След това се втурна към вратата.

Тичането в права линия бе почти невъзможно: базата се тресеше толкова силно, че Джейк подскачаше между стените на коридора на път за пещерата.

Там бе същинска пещ. Стената отсреща бе нажежена до червено от магмата, която течеше под тънката каменна кора. Бе въпрос единствено на време стената да поддаде. През пукнатините на тавана вече се процеждаха тънки струйки лава. Разтопената скала бавно се плъзгаше към голямата дупка в пода, оставена от ядрената сонда. Джейк прозря, че ако лавата стигне до дупката преди него, няма да успее да влезе и да спре сондата. Яростният му изблик срещу Базилиск му бе струвал ценни мигове и вече не можеше да си позволи повече колебания. Той отскочи и се гмурна с главата надолу в тунела на сондата.

В тунела почти нямаше място за маневри, а при минаването си сондата бе нагорещила стените до червено. Джейк се стрелна през празната магмена камера, чието съдържание бе бликнало навън, и се шмугна в дупката на отсрещната й стена. Машината бе набрала скорост и дълбаеше все по-навътре в горещата скала. Джейк активира острото си зрение и зърна сондата далеч пред себе си. Горещината дразнеше кожата му и се просмукваше през дънките му. Джейк беше като във фурна. Можеше да активира радиоактивната си способност и да стане неуязвим за горещината, но рискуваше да не успее да хване сондата и да я спре, тъй като ръката му просто щеше да премине през металната й обшивка.

Сондата вече бе само на няколко метра под него. Джейк ловко се завъртя и падна на крака, след което възседна ядрената бомба, прикрепена в средата. Техниците на Базилиск бяха съобразили да прикрепят електронен брояч към бомбата.