Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 87

Джейк погледна към Блюстителите, които въртяха очи между изригващия вулкан зад себе си и зловещия, смъртоносен силует на плажа. Базилиск ги бе определил като истинската заплаха, но Джейк изведнъж осъзна, че те са най-обикновени хора, които вършеха работата си без помощта на суперсили. За разлика от Хамелеон, който се бе скрил зад тях.

Да вървят по дяволите, помисли си Джейк. Не представляваха заплаха. Изригването означаваше, че Базилиск е изстрелял сондата и ядрения й товар.

Джейк реши, че е време да вземе нещата в собствените си ръце.

Блюстителите се свиха страхливо, когато се понесе към тях. Очакваха поредната демонстрация на суперсила. Нападателят им обаче се вдигна във въздуха, прелетя над дърветата и се насочи към вулкана.

Поне този път щеше да направи нещо добро. Щеше да спре Базилиск.

Базилиск продължаваше да удря главата на Хамелеон в командното табло с такава ярост, че тя вече се бе покрила с гъста зелена кръв. Бе стиснал супергероя като в менгеме посред изпотрошения команден център.

— Трябваше да приключа с теб още навремето! — изрева той в лицето на Хамелеон.

Героят бе стрелял с оръжието със смола срещу Базилиск с надеждата, че ще го спре, но лепкавите топки бяха отскочили от някакъв невидим щит. Базилиск му бе отвърнал с изстрел, който го бе запратил през огромния екран с трясък, сред заря от искри и плазма.

Тримата техници, залепени за столовете си, раздвижиха крака и забутаха столовете си към близкия изход.

Хамелеон бе отвърнал на нападението със залп огнени кълба, които бяха пръснали на парчета няколко бюра. Базилиск се беше хвърли встрани и активирал дистанционно изстрелването на ядрената сонда, преди Хамелеон да усети какво става. Супергероят беше скочил на гърба на Базилиск в опит да го спре, но вече беше твърде късно.

Целият хангар се беше разтресъл, когато сондата запробива земята. Устройството разтопи с припукване скалата и бавно изчезна под повърхността. Земята пред него се разпадаше и след няколко метра то проби стените на камера с магма под вулкана. Това бе достатъчно, за да причини изригване. Цялата база се разтърси от изригването на вулкана горе на повърхността.

Базилиск и Хамелеон продължаваха да се борят, а вплетените им тела се търкаляха по пода сред горящите парчета от контролното табло. Базилиск явно бе по-силният от двамата и мяташе Хамелеон наоколо, като го стискаше здраво за челюстта.

Хамелеон се опита да промени формата си, докато Базилиск ожесточено блъскаше главата му в стените. Независимо от формата му обаче хватката на врага му не отслабваше. Базилиск обърна лицето му към себе си.

— Не! — примоли се Хамелеон, а блясъкът в бездушните сини очи на Базилиск се усили. Хамелеон усети, че топлината напуска тялото му, а крайниците му започваха да изтръпват. Кожата му се оцвети в нездрав оттенък, а лицето му се скова, сякаш по него бързо съхнеше кал. Вкаменяваше се и чувството бе ужасяващо.

Внезапно в гърба на Базилиск се вряза могъщ удар. Тласъкът го накара да изпусне Хамелеон. Лицето на героя си възвърна цвета, но той все още се чувстваше отпаднал. Двамата с Базилиск едновременно вдигнаха глави и видяха на вратата Джейк, който бе готов за пореден изстрел и явно не се впечатляваше от горящите останки около себе си.