Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 85
Анди Бригс
— Ти си ме направил груб и злобен? — изръмжа Джейк. — Искаш да кажеш, че ти си ме превърнал в страшилище, което тормози всички?
— Със сигурност имам значителен принос. Приятелите ти са същински тъпи гаменчета. Аз ти помогнах да станеш
— Ти ми съсипа живота!
— Не. Дадох ти шанс, който иначе не би имал никога! — Базилиск заби пръст в екрана. — Те са хората, които съсипаха живота ти, обявиха те за издирване и ти отнеха семейството! При това мислят, че правят нещо добро. Както се казва, пътят към ада е постлан с добри намерения. Тях трябва да спреш!
Единственото, което Джейк искаше, бе да се нахвърли върху Базилиск и да го направи на пух и прах, но така много въпроси щяха да останат без отговор.
— Всяка твоя дума е била лъжа!
— Понякога се налагаше да поизкривя истината.
— Каза ми, че името ти е Скот Бейкър, от Австралия. Пълна лъжа!
— При всяко възстановяване се нуждаех от достоверна самоличност, с която да пътувам по света. Понякога заемам самоличността на някой мъртвец: присвоявам си документите му, банковите сметки и тям подобни. Как иначе да съхранявам парите си? Би ли се доверил на банка, която е собственост на злодеи? Понякога лъжата е по-лесна от истината. Но това, че трябва да попречим на Блюстителите, не е лъжа. Моля те, Хънтър. Направи го!
Джейк се поколеба. Нямаше изход, но не възнамеряваше да остави Блюстителите да го хванат. Измери Базилиск с поглед и се измъкна от командната зала без нито дума повече. По пътя надяна ръкавиците си.
Втурна се по коридора, а умът му работеше трескаво. Идеше му да се разплаче от цялата тази несправедливост. Не бе плакал от много време, но и сега не бе подходящият момент. Насочи мисълта си към самосъхранението. Можеше ли да обърне процеса? После се сети, че както злодеите, така и героите искаха да експериментират с него. Какво му оставаше?
Как се нарича някой, който е останал без изход?
Джейк влезе в хангара и се приготви да излети отвесно нагоре през отвора в тавана. Вниманието му бе привлечено от нещо — скайкарът бе преместен, а от тялото на Хамелеон нямаше и следа.
— Не! — извика Джейк, застана на мястото, където беше колата, и се огледа.
Имаше петно кръв, но не се разбираше накъде е избягал героят. Сега обаче това бе проблем на Базилиск. Надяваше се да стигне до Хамелеон преди него.
Джейк се съсредоточи върху задачата си в момента. Трябваше да спре нападението на плажа. Силата потече в жилите му, той усети затопляне и се стрелна нагоре в небето.
Пред погледа на Базилиск на екрана в средата на острова се появи втора светеща точка — Джейк. Базилиск се ядоса на себе си, че бе разкрил толкова много на Джейк. Поне не беше разкрил