Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 85

— Ти си ме направил груб и злобен? — изръмжа Джейк. — Искаш да кажеш, че ти си ме превърнал в страшилище, което тормози всички?

— Със сигурност имам значителен принос. Приятелите ти са същински тъпи гаменчета. Аз ти помогнах да станеш мислещ човек с качества на водач. Как иначе момче от такова любящо семейство може да се превърне в чудовище? — В последните му думи отекна подигравателна нотка.

— Ти ми съсипа живота!

— Не. Дадох ти шанс, който иначе не би имал никога! — Базилиск заби пръст в екрана. — Те са хората, които съсипаха живота ти, обявиха те за издирване и ти отнеха семейството! При това мислят, че правят нещо добро. Както се казва, пътят към ада е постлан с добри намерения. Тях трябва да спреш!

Единственото, което Джейк искаше, бе да се нахвърли върху Базилиск и да го направи на пух и прах, но така много въпроси щяха да останат без отговор.

— Всяка твоя дума е била лъжа!

— Понякога се налагаше да поизкривя истината.

— Каза ми, че името ти е Скот Бейкър, от Австралия. Пълна лъжа!

— При всяко възстановяване се нуждаех от достоверна самоличност, с която да пътувам по света. Понякога заемам самоличността на някой мъртвец: присвоявам си документите му, банковите сметки и тям подобни. Как иначе да съхранявам парите си? Би ли се доверил на банка, която е собственост на злодеи? Понякога лъжата е по-лесна от истината. Но това, че трябва да попречим на Блюстителите, не е лъжа. Моля те, Хънтър. Направи го!

Джейк се поколеба. Нямаше изход, но не възнамеряваше да остави Блюстителите да го хванат. Измери Базилиск с поглед и се измъкна от командната зала без нито дума повече. По пътя надяна ръкавиците си.

Втурна се по коридора, а умът му работеше трескаво. Идеше му да се разплаче от цялата тази несправедливост. Не бе плакал от много време, но и сега не бе подходящият момент. Насочи мисълта си към самосъхранението. Можеше ли да обърне процеса? После се сети, че както злодеите, така и героите искаха да експериментират с него. Какво му оставаше?

Как се нарича някой, който е останал без изход?

Джейк влезе в хангара и се приготви да излети отвесно нагоре през отвора в тавана. Вниманието му бе привлечено от нещо — скайкарът бе преместен, а от тялото на Хамелеон нямаше и следа.

— Не! — извика Джейк, застана на мястото, където беше колата, и се огледа.

Имаше петно кръв, но не се разбираше накъде е избягал героят. Сега обаче това бе проблем на Базилиск. Надяваше се да стигне до Хамелеон преди него.

Джейк се съсредоточи върху задачата си в момента. Трябваше да спре нападението на плажа. Силата потече в жилите му, той усети затопляне и се стрелна нагоре в небето.

Пред погледа на Базилиск на екрана в средата на острова се появи втора светеща точка — Джейк. Базилиск се ядоса на себе си, че бе разкрил толкова много на Джейк. Поне не беше разкрил крайната си цел, така че все още имаше някакъв контрол над момчето. А в момента се нуждаеше именно от контрол. Вече съжаляваше, че бе продал и последния чифт белезници заглушители на Доктор Темпест при наскорошното му посещение. Сега щяха да са му от полза. Ако Джейк откриеше истинските мащаби на мутиралите си способности… Базилиск потрепери. Мисъл бе твърде мрачна дори за самия него.