Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 84

Джейк кимна с разбиране. Бе впечатлен от необичайната пъргавина на ума си и се зачуди дали не е придобил и свръхинтелигентност.

— Така че, когато някой си свали някаква несполучлива способност, неговата ДНК я поправя вътре в тялото му и премахва проблемните странични ефекти?

— Именно. Но тъй като с теб имаме една и съща ДНК структура, когато ти използваш Villain.net, се получава припокриване. При теб способностите бяха далеч по-силно развити, по-силни дори и от първоизточника — способностите на Първичния. Това обаче си има цена. Тялото ти се изтощава от опитите да овладее излишъка от енергия и при липса на постоянен източник на енергия просто угасваш. Поради припокриването при теб възстановяването не действа.

— Тоест, ти си ме убил — процеди Джейк с горчивина.

— Не ме ли разбираш, Хънтър? Никой не знаеше, че ще се случи. В Съвета предполагаха, че ще загинеш, но умението да увеличаваш силата на способностите си бе непредвидено. Свойство, от което и двете страни се нуждаят отчаяно. Хамелеон не се тревожи толкова за бомбата. Интересува се повече от теб. Уверявам те, че в момента нямаш приятели нито от едната, нито от другата страна. Освен мен.

При тази мисъл Джейк почувства празнина отвътре.

— Избрах те още при раждането ти и те наблюдавам от много време, като деликатно направлявах постъпките ти отдалеч с надеждата, че ще се превърнеш в боец, а не в страхливец като останалите ти приятели.

Джейк се нуждаеше от време, за да осмисли цялата информация. Значи умението да усилва способностите си бе уникално, но то не обясняваше защо двамата имаха една и съща ДНК. Какво бе направил Базилиск?

— Сър! Времето изтича! Вече са на брега — извика техникът. — Ако няма да ги спираме — при това той изгледа Джейк многозначително, — да евакуираме базата и да активираме самоунищожението — и отново насочи вниманието си към Джейк. — Ти решаваш, Хънтър.

— Как така още при раждането ми? И защо аз?

Базилиск вече губеше търпение, но си наложи да се успокои и закова поглед в Джейк.

— Както казах, имам умението да надхитрям смъртта, като приемам чужда ДНК. Една малка доза е достатъчна, за да освежи тялото и ума ми. Умирах. Трябваше спешно да възстановя генетичното си състояние. Родителите ти разказвали ли са ти как си се родил?

— Мама ме е родила на път за болницата.

— По случайност бях наоколо. Колкото по-млада ДНК си набавя, толкова по-дълго я ползвам. Новороденото бебе е за предпочитане пред тийнейджър или възрастен човек. Осигурява ми няколко години повече. Упойващият газ ми помогна да се справя с родителите ти, докато си набавя ДНК от китката ти.

Джейк погледна китката си. По рождение имаше кръгъл белег.

— Да, извинявай. Бързах. Един от страничните ефекти на генетичното обновяване е, че приемам физическите характеристики на донора — затова и си приличаме. Ще остана такъв, докато не дойде време отново да се променя, което ще бъде скоро, както си личи по външния ми вид. Времето ми отново изтича. Може да ме наречеш генетичен вампир, ако искаш, но поне се грижа за своя донор. Затова те наблюдавах и направлявах развитието ти, за да станеш волеви и независим.