Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 82

Изглеждаше точно като Джейк.

Финалната права

Блясъкът в очите на Базилиск угасна. Лицето му беше бледо и покрито с белези; кожата му беше като пергамент с малки метални пластини върху нея.

— Как… е възможно? — заекна Джейк.

Базилиск си пое дълбоко въздух; хриптенето бе изчезнало заедно с куцането. Процесът на възстановяване явно напредваше.

— Казах ти го още в началото, Хънтър — рече той глухо, почти шепнейки. — В кръвта ти е.

Джейк поклати глава. Базилиск пристъпи напред, а той направи крачка назад. Базилиск вдигна ръка пред себе си.

— С теб имаме една и съща ДНК. Генетически сме напълно еднакви. При разследване на местопрестъпленията ще се установи, че ти си бил там, не аз.

Джейк вече беше по всички медии. Изглежда, ако властите успееха да разшифроват видео и аудиозаписите на искането за откуп, направени от него, щяха да разкрият и лицето, и гласа му. Един бог знаеше на колко места бе оставил своята ДНК. Включително и навсякъде около ядрената бомба.

— Използвал си ме като изкупителна жертва? През цялото време си възнамерявал да ме предадеш, а ти да препуснеш триумфално към залеза?

Базилиск вдигна ръце, сякаш за да умилостиви Джейк.

— Признавам, че отначало мислех да постъпя именно така. Да ги оставя да заловят генетичния ми близнак, за да мога да се измъкна. Дори и Съветът на злото не одобри това. Когато разбраха, че ще ти позволя да проникнеш в системата на Villain.net, ги обзе неописуем страх. Затова ги изоставих. Творчески различия. Вместо да унищожиш сайта обаче, ти го превърна в нещо… неочаквано.

— Заслужаваш да те убия, без да се замислям, както сторих с Хамелеон. Така ще сложа край на цялата тази лудост! — Джейк пристъпи напред и с изненада забеляза, че Базилиск се отдръпна леко.

— Нещата се промениха, Хънтър. Оцених потенциала ти. Свалянето на суперсили, които имаха моето… нашето ДНК, те вписа в системата на сайта. Възприемаш всички сили невероятно бързо. Използваш ги без предварителна подготовка, сякаш са естествени за тялото ти. Подобно нещо не се е случвало досега. В момента самият ти си по-важен за мен от цялата операция.

Джейк се замисли. Думите на Базилиск не му звучаха убедително. И все пак, въпреки че беше лъжец, злодеят още не се беше проявил като предател, както бяха направили Гадняра и останалите. А определено не отстъпваше по агресивност на супергероя Хамелеон.

— Сър! — обади се техникът, който следеше големия екран. — Нарушителите ще са тук след няколко минути! Установихме, че са „Морски зверове“ от флота. Вътре има поне трийсетина Блюстители.

Базилиск погледна екрана, после върна поглед върху Джейк.

— Ако не действаме веднага, след няколко минути Блюстителите ще щурмуват базата и ще провалят всичко, което съм постигнал.

— Не ме интересува. Искам да науча всичко сега.

Базилиск въздъхна и този път Джейк улови отегчението, което премина по лицето му.

— Ако стигнат дотук, така и няма да разбереш как завършва твоята история, Хънтър. В момента в теб е съсредоточена повече сила, отколкото можеш да си представиш. Само ти можеш да ги спреш. После ще имаме време за разговори.