Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 81

Базилиск не му обърна внимание и положи тежката си ръка върху рамото на Рубен. Той се загледа в пода за кратък момент, бършейки ръце в бермудите си. След това бавно се изправи и погледна дръзко Базилиск.

— Не. Няма да участвам в това. Умолявам те да ме пуснеш да си вървя още сега.

Той направи крачка напред, но Базилиск сложи ръка на гърдите му, за да го спре.

— Имаме договор.

Тонът му беше достатъчно заплашителен, за да възпре поредната нападка на Джейк.

— Аз не съм безразсъден човек и приемам, че всички взимаме прибързани решения, когато сме превъзбудени. Сметнал ли си вече плътността на скалата?

— Да.

— И си изчислил времето за пробиване до достигането на нашата цел в камерите на вулкана?

Рубен се поколеба, тъй като осъзна, че повече не е необходим. Базилиск беше достигнал до същото заключение.

— Значи си изпълнил задачата си, нали така?

Лицето на Рубен се озари от надежда.

— Все още не можеш да се справиш без мен. Теглото на товара е взето предвид, но формата на бомбата, която си прикачил може да накара сондата да загуби скорост и, разбира се, да се изключи. В такъв случай ще е безсмислено да я пращаш долу. Така че послушай ме, или ще отида при властите.

— Вероятността сондата да излезе от траекторията е минимален, приятелю. Ти изпълни договора си. Но аз не мога да позволя устата ти да се разприказва пред властите.

Рубен събра смелост и се постара да изглежда дързък.

— Е, какво ще направиш? Ще ме убиеш ли?

— Каква прекрасна идея!

Ръката на Базилиск хвана мъжа за гърлото и без никакво усилие го вдигна от земята. Краката на Рубен виснаха във въздуха, а с двете си ръце се вкопчи в китката на злодея в отчаян опит да я разтвори, докато се задушаваше. С една ръка Базилиск вдигна мъжа, така че очите на двамата бяха на едно ниво. След което дръпна назад качулката си.

Джейк не можеше да види лицето на Базилиск. Това, което видя обаче, беше задната част на бледна глава, която беше силно обгоряла. От скалпа висяха кичури руса коса и кожата беше опъната силно на черепа.

Очите на Рубен изскочиха от ужас при вида на лицето. Започна да се дърпа още по-силно, краката му ритаха Базилиск в слабините и в гърдите, но злодеят не потрепна. Тогава Джейк чу изпукване — като звука от ледени кубчета, топящи се бързо в напитка. Лицето на Рубен изгуби цвета си и сякаш се вкамени. Само за пет секунди холандецът бе превърнат в камък от глава до пети и виковете му заглъхнаха. Джейк зърна синята светлина от очите на Базилиск, която се отрази в замръзналото лице на мъжа. После Базилиск пусна статуята на Рубен и тя се разби на пода. За още по-силен ефект злодеят смачка няколко големи парчета с тока на ботуша си.

Джейк осъзна, че останалите в помещението бяха спрели работата си и мълчаливо наблюдаваха екзекуцията. Когато Базилиск се обърна, те бързо се върнаха към задачите си.

Всички, освен Джейк. Той се вторачи в оголеното лице на Базилиск. Беше обезобразено от белези. Очите нямаха бяло — бяха изцяло неоновосини. Но Базилиск притежаваше едно неоспоримо качество.