Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 78

— Време е да спрем с игричките, Хънтър — изръмжа Хамелеон. — Предпочитам да те отведа жив.

Джейк беше замаян. Докосна главата си — косата му беше влажна и лепкава и когато дръпна ръката си, тя беше покрита с кръв.

Хамелеон направи крачка към него, но се поколеба, защото шумът от машината се усили. Куполът вече светеше като ярка звезда и изпращаше топлинни вълни, които всички усещаха. Каменната настилка под сондата съскаше и пукаше като мазнина в тиган.

— Базилиск! — изкрещя Хамелеон. — Спри машината!

Джейк знаеше, че трябва да действа бързо. Когато вниманието на Хамелеон се отклони, той скочи на крака и пъхна едната си ръка под горящото шаси на скайкара, а с другата хвана изкривената рамка на прозореца му. Повдигна машината без никакви усилия.

Хамелеон хвърли поглед към Джейк, който вдигаше над главата си нещо с тежестта на пикап. Изплю кръв от устата си и се втренчи в Хамелеон.

— Ти ми отне семейството! Няма как да те оставя жив! — Джейк изпита омраза както никога преди. Натрупаната скръб и болката от предателството струяха от него. Въпреки всичките заплахи, тормоз и грубиянско поведение, Джейк никога не беше мислил, че е способен на убийство. Но сега съзнанието му бе заето от една-единствена мисъл.

Да убие Хамелеон.

Джейк разтвори крака, изпъшка и захвърли горящия скайкар по супергероя. Хамелеон беше прикован на място от полетялата към него развалина. Все едно го блъсна автобус. Инерцията го помете и го запрати с всичка сила към една от вратите.

Момчето наблюдаваше постижението си. Сърцето му биеше силно. Изпод отломките се виждаше да стърчи само единият крак на Хамелеон. Потрепна няколко пъти и остана неподвижен.

Джейк преглътна с усилие. Дали току-що беше убил един супергерой? Разтърси го чувство за вина, но се овладя, когато се сети за болката, която Хамелеон му бе причинил. Героят не биваше да закача семейството му.

Джейк погледна ядрената сонда, която започваше да слиза надолу, след което изтича при Базилиск, който беше потушил пламъците. Ръцете на злодея бяха въгленовочерни. Голяма част от наметалото и качулката му бяха изгорели, но той все пак успяваше да покрие лицето си. Дишаше с хриптене.

— Ранен ли си?

— Хвана ме неподготвен.

Джейк му помогна да се изправи. Злодеят закуца тежко на десния си крак и Джейк мина от другата му страна, за да го подкрепи.

— Трябва да те заведем в болничното крило.

— Без съмнение добрият лекар е бил евакуиран, когато биха тревога, както и целия несъществен персонал. Ще оживея. Благословен съм с дарбата да се регенерирам.

— Какво е това?

— Способността раните ми да заздравяват много бързо. Въпреки че вече не толкова, колкото преди.

Базилиск погледна към неподвижното тяло на Хамелеон, притиснато от скайкара. Изсумтя доволно.

— Добре се справи. Блестяща импровизация. Жалко за колата ми обаче.

— Спри ядрената сонда! — каза Джейк твърдо.

Помисли си, че Базилиск ще спори, но опитният злодей кимна и като отблъсна Джейк настрана, закуца към машината. Изглежда, че непоносимата топлина не го притесняваше. Той избра две жици — червена и синя, и откачи едната. Лазерите на ядрената сонда спряха с изсвистяване, въпреки че стъкленият купол все още излъчваше топлина и бяла светлина. Базилиск грижливо прокара ръка по хладната повърхност.