Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 76

Джейк погледна жълтото люспесто лице на Хамелеон, който се взираше в него.

— Казах ти, че не можеш да ми избягаш, Хънтър!

— Защо да бягам, когато искам да те убия за това, което направи с родителите ми? — изсъска Джейк с такава злоба, че Хамелеон се поколеба. Инстинктите за оцеляване в училищния двор надделяха и Джейк замахна с надеждата да изстреля енергиен заряд към изрода. Той обаче усети болка във върховете на пръстите си и от тях започнаха да никнат нокти като на котка.

Хамелеон отскочи от машината в момента, в който Джейк я блъсна с ръце с такава сила, че разби покрива и новите му нокти го раздраха като хартия. Хамелеон се оттегли на стената като гекон.

Базилиск се въртеше в другата част на хангара, като се опитваше да приклещи Хамелеон между себе си и Джейк.

— Нямаш никакъв шанс, гущероподобно! Момчето е по-могъщо, отколкото си мислиш. И те иска мъртъв!

— А аз искам теб мъртъв. В какво затруднено положение сме! — дойде отговор от тъмнината. Висящите прожектори заслепяваха Базилиск и той не можеше да види зад тях. — Всъщност, аз спасих семейството ти, Хънтър — продължи Хамелеон. — Спасих ги от жестоката скръб, която щеше да им причиниш. Благодарение на това, което направих, те са по-щастливи!

Джейк се взираше в скайкара и се чудеше с какви и с колко суперсили го бяха заредили, докато е бил в безсъзнание. Но подигравките на Хамелеон бързо го върнаха към действителността точно когато Базилиск изстреля един взрив към тъмнината отгоре.

Скалата избухна, но отблясъкът беше достатъчен да освети Хамелеон, който бе достигнал дебелия кабел, захранващ всеки от мощните прожектори на тавана. Героят скъса кабела в заря от искри и целият хангар потъна в тъмнина и тишина.

Очите на Джейк доловиха слабия сноп светлина, идващ от отворения тунел над тях, през който надничаше мъждукащата луна.

После стаята се изпълни с призрачно зелено сияние, или поне така си помисли Джейк първоначално. Напомняше му на онези репортажи по новините, при които използваха камери за нощно виждане. Беше същото усещане, което беше изпитал в Русия. Сега виждаше Хамелеон, който висеше надолу от тавана като пулсираща маса от електронни заряди. Героят изпъкваше в тъмнината като ярка звезда в ясна нощ.

Джейк виждаше в другия край на пещерата и Базилиск да опипва в тъмнината с протегнати ръце, въпреки неоновия блясък на очите му, който несъмнено всеки забелязваше. Хамелеон със сигурност го беше разпознал, защото се втурна по тавана и се приготви да се стовари върху нищо неподозиращия злодей.

— Базилиск! Над теб! — извика Джейк.

Базилиск чу думите му и без да се замисли, изстреля слепешком един енергиен заряд нагоре. Изстрелът уцели над главата му и Хамелеон падна от тавана. Строполи се непохватно на пода и се търкулна под една маса в момента, в който парче от тавана се отцепи и раздроби поредния работен плот.

Джейк видя, как външността на Хамелеон се промени отново, гущеровата кожа се превърна в дрехи и той доби вида на млад чернокос мъж. Джейк предположи, че това беше естественият му вид, а превъплъщението в гущер беше само една от многобройните му сили. Хамелеон се огледа и зърна Джейк. Той също можеше да вижда в тъмното.