Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 58

Логическият ум на Рубен се мъчеше да проумее как мъжът пред него очевидно летеше. Не ставаше дума за някакви жици, а пък човешкото летене просто не беше възможно. Навярно беше някаква сложна оптическа илюзия. Но за какво му беше всичко това?

— Рубен Карлис, ела с мен!

Рубен се огледа объркано. Къде трябваше да ходи? Моментално стана подозрителен дали не беше някаква клопка.

— Първо възнаграждението ми.

— Преведено е директно в швейцарската ти банкова сметка според инструкциите. Ако трябва, провери, но побързай.

Рубен не изпускаше нито за миг от поглед фигурата, която се носеше по невъзможен начин във въздуха около площадката за кацане. Протегна се към чантата си и извади мобилния си телефон. Набра един от запаметените номера, насочен към автоматизираната система на банката. Вкара номера на банковата си сметка и паролата и един механичен глас потвърди, че балансът по сметката му се е увеличил значително. Той затвори и се обърна към Базилиск с преоткрито уважение.

— Значи имаме законна сделка! Благодаря. Как ще пътуваме?

Хор от мощни звуци клик-клак привлече вниманието им. Той беше произведен от зареждането на двайсет далекобойни пушки. Рояк от червени точки обсипа Базилиск — мерниците с лазерно насочване на Блюстителите, които се материализираха около площадката за кацане. Петима от тях бяха заели позиции със снайпери върху мостика на сондата, която се извисяваше над тях.

Ръцете на Рубен се вдигнаха рязко нагоре и той се огледа с ужас.

— Не стреляйте! Не стреляйте! Нямах представа кой е той?

На площадката проехтя глас по усилвател.

— Базилиск, слез на платформата и сложи ръце на тила!

Базилиск беше заобграден. Той падна на колене. Блюстителите, облечени от глава до пети в черно, пристъпиха по-наблизо, без да отместват оръжията си от мишената.

— Всичко приключи, Базилиск — изръмжа мускулест китаец с черни сержантски нашивки на ръкава си. — Предадоха те собствените ти хора. Това сигурно трябва да е първият път, когато Съветът ни се обажда с добри новини. Трябва да си направил нещо наистина безумно, че да ги ядосаш. Остров Диабло те очаква. Една приветлива и удобна килия само теб!

Базилиск наведе глава и видя Рубен, който се оглеждаше наоколо като животно в капан.

— Най-добре залегни на платформата — прошепна му Базилиск. Рубен го погледна въпросително. — Направи го… Веднага!

Ужасът от случващото се беше накарал краката на Рубен да омекнат, така че не му беше трудно да се строполи по лице. В момента, в който беше на земята, Базилиск се хвърли към краката му.