Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 47

Базилиск се беше появил дълго време преди злополуката в Австралия. Суперзлодеят отново беше излъгал Джейк.

Джейк беше чувал за кражбите на самоличност, когато един човек използваше името и адреса на друг и по този начин успешно отнемаше самоличността му, за да измъкне пари от кредитни карти и банкови сметки. Точно заради това баща му настояваше да унищожават всичко, преди да го изхвърлят. Дали по тази причина Базилиск беше взел името на мъртвец?

Джейк натисна мишката и изчисти статиите от екрана. Чувстваше се предаден, въпреки че част от него не можеше съвсем да разбере защо. В крайна сметка Базилиск беше суперзлодей — предполагаше се, че лъже. Но това малко предателство нарани Джейк повече, отколкото би искал да си признае.

Джейк огледа класната стая и видя един нов ученик да го зяпа. Дали беше разбрал какво беше направил Джейк? Джейк ставаше все по-параноичен. Дори и момчето да беше разбрало какво правеше той, за него това нямаше да означава нищо. Ако Джейк не внимаваше, щеше да започне да се стряска и от собствената си сянка.

Звънецът за обедното междучасие освободи Джейк и той с изненада забеляза, че Гадняра изчезна в тълпата, без да каже и дума. Джейк почувства облекчение, защото в този момент нямаше желание да разговаря — прекалено много неща имаше на главата. Вместо да прекоси училищния двор, той предпочете да поеме към стола по мрежата от коридори в главната училищна сграда. Никой никога не минаваше по този маршрут. Но така щеше да избегне клюкарите и сочещите с пръст.

Когато и учениците, и учителите излязоха, стъпките на Джейк отекнаха по дългия коридор, който беше отрупан с табла за съобщения, плаката и отворени наполовина врати на класни стаи. Сградата беше стара, белите гипсови тавани бяха целите напукани и на тях просветваха флуоресцентни лампи.

— Хей, ти! — извика го някой отзад.

Джейк спря и се обърна. В края на коридора стоеше новия ученик от часа по информатика. Беше много по-дребен от Джейк, в ръце държеше отбранително купчина книги, а на лицето му беше изписано странно равнодушно изражение.

— Какво искаш, дребен? — каза Джейк грубо.

Въпреки ръста си, момчето беше озадачило Джейк. Дори хората, които го познаваха добре, биха се замислили, преди да го повикат.

Може би искаше автограф?

Момчето се запъти безстрашно към него.

— Ти си Джейк Хънтър.

Беше по-скоро изявление, отколкото въпрос. Джейк усети, как настръхна и очите му се свиха подозрително. Телефонът му завибрира в джоба — без съмнение Големия Тони и другите се опитваха да го открият.

— Кой пита? — попита Джейк, когато момчето се приближи.

— Значи ти си най-новият чирак на Базилиск?

При споменаването на името, кръвта на Джейк се смрази. Спомни си, че хлапето седеше до него, докато ровеше из интернет. Навярно оттам беше видял името.