Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 31

— Така сме като мишена! Ще ни свалят, без да им мигне окото!

Нападащите пилоти сякаш прочетоха мислите на Джейк и той видя как изпод крилото на единия самолет проблесна светлина. Компютърът на Базилиск обяви тревога с влудяващия си равен глас.

— Засечено изстрелване на ракета.

Данните на командния екран посочиха, че към тях се носи ракета „Ейм-9 Сайдуайндър“. Подире й оставаше следа от бял дим.

— Ще ни уцели! — изкрещя Джейк очевидното.

Базилиск постави ръка над един бутон и се втренчи в приближаващата се ракета. В последния момент удари бутона с юмрук и скайкарът се изстреля отвесно нагоре. Джейк се залепи на седалката и му мина през ума, че е като на някакво зловещо скоростно влакче. От гравитацията кръвта му се събра в краката и главата му олекна. Когато спряха, той установи, че ракетата ги е подминала, но вече завиваше за втора атака.

Базилиск насочи скайкара напред и натисна нещо на компютърния екран пред себе си. Джейк изви врат и видя как от задната част на возилото им се изстрелват няколко ярко оцветени примамки. Те се понесоха към земята, надалеч от скайкара, и той с нарастващо вълнение проследи ракетата с термично насочване, която промени курса си, застигна най-горещата примамка и се взриви.

— Бам! Получи си го! — Джейк удари развълнувано по таблото.

— Бързо ще предприемат нова атака — изсумтя Базилиск, а двата тайфуна се стрелнаха пред тях. — Трябва да влезем в битка.

Джейк го изгледа в очакване.

— С какви оръжия разполагаме?

— Само с теб — отвърна Базилиск, пресегна се и отвори вратата на Джейк със съскане. В кабината нахлу студен въздух, а ушите на Джейк изпукаха от внезапната промяна в налягането.

— Полудя ли? — викна момчето при вида на океана, който проблясваше далеч под него през рехавите облаци. Внезапно му се зави свят и той се притисна плътно в седалката си. — Забрави!

— Спомняш ли си института? Знаеш, че не мога да се оправям в подобни ситуации. Трябва да се заемеш, иначе и двамата ще загинем. А и бездруго стигнахме дотук заради твоята немарливост.

Джейк се втренчи в този луд, а през главата му пробягваха хиляди причини защо не трябва да напуска скайкара. Накрая обаче си даде сметка, че Базилиск е прав. Единствената им надежда бе в него самия. Стисна зъби, откопча колана, сграбчи рамката на вратата и се надигна.

И усети, че Базилиск рязко го тръшва обратно на мястото му.

— По-добре свали някакви способности, преди да се хвърлиш във въздуха! — той завъртя монитора към него и Джейк видя символите на Villain.net. Колебливо избра няколко от тях.

— Не бързай — процеди Базилиск язвително.

Звук като от фойерверки насочи вниманието им към случващото се наоколо. Единият тайфун се носеше към тях; оръдието „Маузер БК-27“ сипеше куршуми. Джейк видя край тях да прелитат зелени трасиращи куршуми, след което самолетът прехвърча над тях. Въздушната струя разтърси силно скайкара и Джейк неволно натисна погрешен символ.

— Хайде, размажи ги! — насъска го Базилиск. — Обръщат за поредното нападение.