Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 29

Изведнъж си даде сметка, че край бараката в дъното на градината, скрит под дърветата, стоеше някой. Поредната светкавица не успя да освети силуета.

— Базилиск! — Джейк грабна изтърканото си кожено яке от пода и се прехвърли през прозореца. Претича през подгизналата морава, а силуетът се отдалечи през дърветата, които деляха двора на Джейк от полето зад него.

Джейк разтвори клоните и видя скайкара спрян край нивата. Базилиск седеше вътре и му направи знак да се приближи. Джейк с вълнение се втурна към возилото.

— Бързо, чака ни много работа — каза Базилиск припряно. След това се вторачи в екран с радар, който, както предполагаше Джейк, обхващаше околността.

— И аз се радвам да те видя — отвърна момчето доста саркастично. Този път стегна здраво колана на седалката. Вратите се спуснаха с тихо механично съскане.

Скайкарът се вдигна над земята и се стрелна към облаците при поредната мълния.

Прогизнала фигура следеше изпод дърветата и беше привлякла вниманието на Джейк, докато той беше седял на прозореца на стаята си. Неканеният беше решил да изскочи пред Джейк и да го уплаши.

Когато Джейк притича покрай него обаче, той забеляза странното превозно средство в нивата. Бе проследил, как Джейк се качва, и зяпна, когато скайкарът се понесе към облаците.

Гадняра наблюдаваше небето удивен и премигна едва когато една капка падна в окото му. В какво се беше забъркал Джейк?

* * *

Скайкарът премина с подрусване през турбулентните облаци и се наложи Джейк да се хване за вратата. Дъждът заливаше предното стъкло. Една светкавица се проточи от черните облаци над тях и удари скайкара. Джейк се сви.

— Внимавай! — викна той и стисна очи. Очертанията на светкавицата все още горяха на ретината му.

— Спокойно, не сме свързани със земята — обясни Базилиск. — По самолетите непрекъснато падат мълнии, но просто преминават през тях, без да им навреди, и продължава към земята.

Джейк надникна през една пролука в облаците към къщите под себе си и се зачуди какво ли бе ударила светкавицата, след като скайкарът я бе отклонил. Въображението му заработи и си представи сноп телефонни жици, които пламват при удара на мълнията. Електрическият заряд щеше да се насочи към къща, в чийто двор имаше голям дъб. Нечий телефон току-що бе гръмнал, както и модемът — ако имаше компютър.

Скайкарът се стрелна напред и Джейк се залепи за седалката. Преминаха през поредния слой облаци и изскочиха в ясното синьо небе над тях. Бяха нависоко, тъй като оттук виждаше само леката извивка на земята. Леко се замая, сякаш гледаше през объл аквариум за рибки.

— Мислех, че ще се свържеш с мен по-рано — обади се Джейк и с досада долови в гласа си същия укор, който влагаше майка му, когато беше сгафил.

— Бях зает — тросна се Базилиск. Обърна се към Джейк и той се зачуди какво ли криеше мрачната качулка. — Оказа се, че не си разчистил както трябва след нас в Индия и си оставил няколко свидетели.