Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 30

Стомахът на Джейк се сви на топка, но той успя да запази самообладание. Лъжата бе неговата лична свръхспособност.

— Явно са избягали. Убеден съм, че заключих вратата.

— Все едно. Това привлече вниманието на някакъв подъл супергерой, който си въобразяваше, че може да ме спре.

— Какво стана с него?

— Стана на пепел — отвърна Базилиск лаконично. Джейк потрепери, като си спомни как бе пръснал учения на прах с погледа си. — Но по стъпките му са тръгнали още. Един от тях има лични сметки за уреждане с мен.

— Лични сметки ли?

— При предишната ни среща убих помощничката му. Явно е бил доста привързан към нея.

Джейк надникна през прозореца и установи, че вече са над морето. Опита се да не мисли за случилото се, но въпросът вече бе на върха на езика му.

— Защо я уби?

— Ако държеше на живота си, трябваше просто да ме остави на мира. Малцина са хората — дори и сред тези със суперсили, които могат да оцелеят, като ги завържеш за бомба. Винаги трябва да си предпазлив, да си нащрек!

Точно в този момент в кабината запищя алармен сигнал.

— Прехванати сме — предупреди равен глас от таблото.

Базилиск рязко зави наляво и главата на Джейк се тресна в прозореца.

— Какво става? — попита Джейк, но в момента, в който зададе въпроса, целият скайкар се разтресе; над главите им прелетя реактивен изтребител. Димната му диря се удебели и самолетът направи завой. Джейк не знаеше какъв модел е, но изглеждаше опасен.

— Блюстителите!

— Какво?

— Нещо като международен отряд за борба с хората със суперсили.

— Откъде са разбрали къде сме?

— По следите ни са от провала ти в Индия. Свидетелите ни описали и запомнили акцента ти. Вероятно са доловили радарния сигнал на скайкара, когато съм навлязъл във въздушното им пространство.

— Неидентифициран обект — изпращя гласът по радиостанцията на скайкара. — Навлезли сте в забранена територия. Отклонете се от настоящия си курс и ни последвайте.

Джейк забеляза втори заплашителен самолет встрани от тях. Помощник-пилотът им направи знак да се приземят.

— Можем ли да им се измъкнем?

Базилиск въведе нещо на клавиатурата. След секунди върху командния екран се появиха параметрите на самолетите, които ги бяха прехванали. Бяха изтребители „Тайфун“, по-известни като „Юрофайтър“ — едни от най-модерните самолети в небето.

— Можем, но скайкарът набира скорост постепенно. Въпреки че можем да ги изпреварим, не можем да го направим достатъчно бързо! Ще ни свалят.

Вторият тайфун бе направил лупинг и се приближи от другата страна на скайкара. Джейк огледа двата самолета и покритите им с оръжия корпуси.

— Ето какво те чака, когато не довършиш работата си, Хънтър. Ние обаче можем нещо, което те не могат. Дръж се!

Джейк очакваше внезапна демонстрация на въздушна акробатика, но вместо това Базилиск удари спирачките. Ефектът бе неописуем. Скайкарът се закова на място, а двата тайфуна се изстреляха напред като куршуми и трябваше да се раздалечат, за да завият обратно. Самолетите бяха маневрени, но не можеха да стоят на едно място във въздуха. Джейк съзря слабото място в плана на Базилиск.