Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 33

На Джейк не му остана време да се радва, тъй като само на два метра от него засвистяха куршуми. Той се извъртя и видя, че към тях се носи един тайфун. Отвори уста и извика.

Усети изтракването на зъбите си и от гърлото му се понесе нечовешки вой. Въздухът затрептя от звуковите вълни, които заструиха от устата му. Те разкъсаха част от тънката обшивка на тайфуна и пометоха едното му крило.

Джейк се наведе, а изтребителят профуча над него и, изгубил контрол, се завъртя. Понесе се към морето. Люкът на кабината се откачи и двамата пилоти катапултираха. Вцепенен, Джейк проследи как седалките на пилотите се изстреляха от поразения изтребител и парашутите им се отвориха.

— Джейк! — долетя приглушеният глас на Базилиск. — Не се мотай, а действай!

Джейк се смръщи. Стараеше се!

Завъртя се, а вторият тайфун се спусна и мина под тях с грохот на двигателите. След миг Джейк осъзна, че самолетът се оттегля към базата си. Джейк самоуверено се пъхна през отвора на вратата. Адреналинът в кръвта му го караше да забрави петте хиляди метра бездна под себе си. Затвори вратата.

— Какво стана?

— Ометоха се. Явно опасността да загубят още един самолет не им допада. Най-добре да се махаме, докато можем.

На Джейк му прилоша.

— Това, че ни гонят, значи ли, че знаят кой съм?

— Да се надяваме, че все още не.

Все още не? Тези думи не го успокоиха особено. Внезапно тревога за семейството му завладя Джейк. В безопасност ли бяха? Какво щеше да стане с тях, ако властите разкриеха самоличността му? Дали не трябваше да прекрати всичко това, преди да е станало твърде късно?

Скайкарът ускори, а той осъзна, че сега не е най-подходящият момент да изкаже колебанията си. Ловко закопча колана.

— Къде отиваме?

— Време е за втора фаза.

След няколко часа облаците се разнесоха и разкриха тъмносините води на океана отдолу. Скайкарът започна да се спуска.

— Една от екстрите на занаята е, че имаш впечатляващ офис. Добре дошъл на моя остров.

Базилиск наведе предницата на скайкара, за да може Джейк да вижда. Под тях до хоризонта се ширеше ярка тюркоазена вода. Отпред имаше остров, покрит в тучна джунгла, опасан с плажове с бял пясък. В центъра на острова се издигаше стръмен вулкан, който изпускаше тънка струйка черен дим. Бризът си играеше с нея.

— Страхотно е! — ухили се Джейк. — Къде се намираме?

— В Тихия океан.

— И островът е твой?

— Всеки сантиметър. Базата ми е дълбоко под вулкана. Онова там е входът.

Джейк забеляза кръгла метална платформа, която се издигаше над джунглата в основата на вулкана. Бе закрепена на хидравлична колона и напомняше поднос върху ръката на сервитьор.

Базилиск умело приземи скайкара без никакво друсане и отвори вратите. Джейк усети тропически въздух да изпълва кабината и се изпоти под дебелото кожено яке. В ноздрите му нахлу силен, богат аромат, а във въздуха зазвуча какофония от птичи песни. Преди да се е насладил на всичко това, платформата се скри под земята. Пред очите му изплуваха черни стени. Джейк погледна нагоре — кръглият отвор на повърхността се смаляваше с всяка секунда.