Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 28

Изключи компютъра и отиде до прозореца. Навън бе учудващо мразовито. Погледна в огледалото на стената, което бе почти скрито под лепенките и картичките, които бе наредил отгоре му, и прокара ръка по лицето си. Наистина бе малко по-блед от обичайното.

Джейк реши да хапне нещо и да излезе да потърси момчетата из града. Така поне щеше да се занимава с нещо, вместо да седи и да чака.

* * *

Дните минаваха бавно без никакви вести от Базилиск. Джейк разви манията непрекъснато да проверява пощата си. Възторгът му, когато най-сетне получи ново писмо, се разби на пух и прах, щом установи, че е от Големия Тони. Кратко мръсно текстче, което той вероятно бе сметнал за страхотно, докато го е пишел.

Един ден любопитството подтикна Джейк да въведе „Базилиск“ в търсачката. Избра едно от първите два и половина милиона попадения, което го препрати към Уикипедия. Статията обясняваше, че базилискът е митично създание, чийто поглед е смъртоносен. Джейк се запита дали Базилиск се бе кръстил така сам, или бе получил прякора от други.

Изгаряше от желание да разкаже приключенията си на приятелите си, но бе убеден, че ще го обвинят в лъжа и всичко ще приключи със свада. А и някакъв вътрешен глас му нашепваше егоистични мисли — дарбата бе за него, не за тях.

Останалите явно бяха усетили, че се е отдръпнал от бандата. Един ден, на връщане от поредната безумна мисия, Гадняра дръпна Джейк настрани и прошепна:

— Добре ли си, братле? — попита той, а очите му шареха непрекъснато, сякаш не можеше да се съсредоточи върху едно нещо.

— Да, защо?

— Ами, знам, че ще прозвучи… странно… разбираш ли, но си пребледнял като призрак. Да не си станал фен на готика, а?

— Не мога да се наспя — отвърна Джейк небрежно. Но той също го бе забелязал. Лицето му по принцип бе румено и здраво, а сега под очите му бяха изплували тъмни кръгове, въпреки че спеше повече от обикновено.

— И ми се струва, че вече не се кефиш.

Джейк го изгледа и потисна усмивката си. Нима бандата дебеловрати гамени се притесняваха, че верният им водач ще ги изостави?

— Знаеш как е. Просто се замислих за някои неща. Това е всичко.

— К’ви неща?

— Неща — промърмори Джейк и нарочно не му разясни нищо повече. С крайчеца на окото забеляза, че Гадняра го изгледа, но си замълча.

В четвъртък Джейк реши, че няма смисъл да ходи на редовните срещи с приятелите си и им изпрати есемес да им съобщи. Беше сигурен, че ще се ядосат, затова изключи телефона си, за да не получи канонада от отговори и от тримата. А и трябваше да помисли за нещо друго. След като провери пощата си за десети път тази сутрин, намери вътре кратко писмо от Villain.net. Три думи: „Време за действие“.

Джейк зачака в стаята си по-нататъшни указания. Навън прекрасният ден прерастваше в буря. Проливният дъжд барабанеше по стъклата, а в небето пробягваха светкавици. Джейк наблюдаваше светлинното шоу от прозореца си. Обожаваше бурите, за разлика от сестра си, която се страхуваше от гръмотевици и обикновено се криеше в гардероба, докато отминат.