Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 26

На Джейк това му звучеше логично. Но не успя да поразсъждава по-обстойно, тъй като Базилиск продължи:

— Доказа, че имаш огромен потенциал.

За пореден път Джейк се изпълни с неочаквана гордост. Постепенно Базилиск му се разкриваше в друга светлина. Разбираше жаждата му за власт. Подобна жажда, макар и в съвсем малки мащаби, движеше и Джейк във всекидневието му.

— Какъв беше преди да станеш Базилиск? Сигурно си имал нормално име?

Базилиск задържа за миг очите си върху Джейк, сякаш се колебаеше дали да му каже.

— Навремето се казвах Скот Бейкър, от Канбера, Австралия. Служех в армията и един инцидент активира скритите ми способности — изрече Базилиск сякаш четеше отнякъде.

Явно за момента Джейк нямаше да научи повече подробности. Погледна през прозореца. Отново се бе мръкнало.

— Къде отиваме?

— Ти се прибираш вкъщи, както се уговорихме.

— Вкъщи? Защо? — Ама че късмет. Тъкмо бе открил нещо забавно и то бе на път да приключи. — Искам да остана с теб!

— Не се тревожи, ще се видим пак след няколко дена. Засега обаче не трябва да предизвикваме подозрение. Ако не се прибереш вкъщи прекалено дълго, родителите ти ще се обадят в полицията. Не трябва да поемаме подобен риск в началото на операцията.

— Та аз дори не знам каква е операцията! Не си ми казал!

— В момента е по-добре да не знаеш много — от съображения за сигурност. Повярвай, край технологичния институт, който току-що разрушихме, вече се е завъртял някой защитник на доброто, за да търси улики. Добре, че не оставихме свидетели, така няма за какво да се хванат.

Джейк се умълча и заби поглед в пода. Усети, че Базилиск се обърна към него и го погледна за миг. Дали бе разбрал какво е направил Джейк? Това изпитание ли беше?

— Сега какво ще правим? — попита Джейк с надеждата да сменят темата.

— Аз ще се прибера в базата, за да подготвя сондата. А ти може да си починеш. Когато задействаме плана, ще имаш предостатъчно работа.

Джейк въздъхна и реши да опита за последен път.

— Какъв е планът?

— Всичко с времето си, Хънтър. Скоро ще разбереш.

Наближаваше пет часа сутринта, когато Базилиск остави Джейк в стария завод, но все още бе тъмно. Скайкарът летеше толкова бързо, че зората в Индия все още не бе прекосила часовите пояси, за да го настигне. Колелото му бе покрито с тънък слой слана. Джейк си отдъхна, че не са го откраднали.

Погледът му се зарея в посипаното със звезди небе. Страхът, че е сам в завода, бе изместен от любопитството защо Базилиск бе избрал именно него. Явно, че го е наблюдавал, но от колко време? А и какви бяха тези приказки, че му било в кръвта?

Джейк не бе имал ясна цел никога през живота си, нито образец, на който да подражава. Това се промени. Искаше му се да е като Базилиск, да има свободата да прави каквото си пожелае, да има власт — власт над хората, за да престанат да го тормозят.

Джейк завъртя педалите към къщи в прекрасно настроение. Най-сетне знаеше какво иска да постигне в живота. Чакаше го обещаваща перспектива.