Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 24

— Аз ще се заема.

Базилиск изръмжа утвърдително и се издигна към кабината на скайкара. Джейк преглътна и се обърна към пленниците. Надяваше се, че не си личи колко е притеснен.

— Хайде, всички, марш към лабораторията. Веднага! — изрева той с възможно най-страховития си глас.

Учените се втурнаха обратно през големите врати. Той последва групата в лабораторията, кимна отсечено на Базилиск, който го наблюдаваше внимателно от скайкара, и затвори вратите след себе си.

Джейк се обърна към пребледнелите лица. Топлата вълна на радиацията пулсираше в тялото му, захранена не от гняв, а от страх.

Животът на учените бе в ръцете му.

Грандиозни планове

На връщане летяха малко по-бавно заради допълнителната тежест на ядрената сонда, окачена под скайкара.

Джейк бе твърде вглъбен в мислите си и не обръщаше внимание на комплиментите на Базилиск за това какъв злодей е. Опитваше се да забрави факта, че току-що бяха загинали хора. Битката бе много забавна, но тъй като бе отвъд пределите на обикновеното, приличаше на видеоигра. И все пак, имаше човешки жертви. Събитията от последните двайсет и четири часа караха Джейк да се чувства все по-объркан. Искаше отговори. Бяха изминали половината път, когато той реши, че не може да сдържа въпросите си повече.

— Кой си ти? В обикновения свят, искам да кажа. Какво си? И защо ми даде тези способности? — през съзнанието му препускаха още поне сто въпроса, но разбираше, че в момента няма време за тях.

Базилиск се изкиска тихичко.

— Питаш ме чак сега? Невероятно. Летя с мен, би се с робовойник, доби способност да изстрелваш радиоактивни лъчи от ръцете си и чак сега се сещаш да задаваш въпроси.

Джейк се замисли. Разбира се, въпросите как и защо се въртяха в главата му отпреди това, но вълнението от приключението ги бе изместило на заден план.

— Както казах и преди, Хънтър, носиш го в кръвта си. Наблюдавам те от известно време и съм готов да се обзаложа, че намираш току-що извършеното за естествено.

На Джейк му стана неприятно, че Базилиск вероятно го е шпионирал. Дали го бе наблюдавал, за да установи има ли необходимите качества за престъпник? Това някакво изпитание ли беше? Трябваше да признае обаче, че призоваваше способностите си почти без усилие, сякаш бе правил подобни неща цял живот.

Базилиск продължи и прекъсна мислите на Джейк.

— Колкото до това кой съм, не е ли очевидно?

— Разбира се. Ти си човек, който си пада по странното облекло и има уебсайт, който ми дава суперсили. Дори и на мен ми се струва ненормално.

— Облеклото или способностите. Властите обикновено наричат хора като мен суперзлодеи.

Въпреки че очакваше подобен отговор, Джейк се почувства странно да го чуе и се опита да потисне усмивката си.

— Като по филмите? Наумил си си да завладееш света?

— Точно така. Откъде според теб им хрумват подобни идеи? Случвало се е много пъти в историята. Действителността е най-доброто вдъхновение. Един продуцент изгради героя си по мое подобие.

— В кой филм? — вдигна вежди Джейк.

— Да се задоволим с факта, че нямаше продължение — отвърна Базилиск загадъчно. — Преди бяхме много, всеки със свой собствен план за завладяването на света — изнудване, разрушения и мъст. Всички, които са оцелели, все още искат власт под една или друга форма.