Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 23
Анди Бригс
С припукване кожата на учения доби същата матова гладкост като тази на Базилиск, а мятащите му се крака застинаха. Мъжът се вкамени пред очите на всички. Джейк подскочи, когато със звука на пукащ се балон ученият се разпадна на прах в ръката на Базилиск. Сивият прах и ситните парченца камък се разнесоха над потресените наблюдатели.
Джейк се замисли над току-що видяното. Това обясняваше сивата пепел из целия комплекс; охранителите не бяха имали никакви шансове. През тялото му премина тръпка. Никога досега не се бе сблъсквал с подобна проява на насилие. Когато се успокои достатъчно, за да осъзнае случващото се, изпадна в пристъп на паника — мислите му се върнаха към Гадняра и страстта му за унищожение.
— Е, кой ще отвори сейфа? — попита Базилиск нехайно, сякаш поръчваше храна в ресторанта.
Учените до един вдигнаха ръце. Бяха готови на всичко, за да се измъкнат живи.
Базилиск нареди на Джейк да върви зад него, после избра един от учените, дребна индийка, която го поведе. Джейк се намръщи, но се подчини. Не му харесваше тонът, с който Базилиск му нареждаше какво да прави.
Влязоха в голяма кръгла изследователска зала, оборудвана с компютри, микроскопи и екрани, с които се разработваха проекти, каквито Джейк не можеше дори да си представи. Той запази мълчание и се обърна към учените, които очевидно бяха твърде уплашени да предприемат каквото и да било.
Жената въведе кода на малка клавиатура до огромната кръгла врата на сейфа. Пневматичните бутала щракнаха и отвориха триметровата бомбоустойчива врата, сякаш измъкнаха тапата от бутилка вино. Вътре в сейфа се намираше ядрената сонда, качена на стойка на колела, за да може да се превозва из лабораторията.
На пръв поглед устройството напомняше на триметров напръстник, чийто връх бе обърнат надолу. Отблизо обаче върхът приличаше на огромна купа от нещо като стъкло, под която бяха наредени лазерни оръжия, насочени към извитата повърхност. Външният слой на сондата бе покрит с матовочерни, термоустойчиви плочи, а по дължината й минаваха десетина гъсенични вериги, които да я придвижват под земята.
Базилиск нареди на учените да избутат сондата от сейфа към товарните врати в другия край на лабораторията. Дребната жена постави ръка на малката клавиатура до вратите, но се поколеба дали да я отвори. Но бе достатъчно Базилиск да застане зад нея. Сянката му я накара да се опомни и тя въведе кода.
Скайкарът на Базилиск висеше над кръглата площадка за кацане на хеликоптери. Под командването на злодея учените закачиха ядрената сонда за ремъците, които висяха от долната част на машината.
— Отлична работа, Хънтър — рече Базилиск. — Искаш ли да довършиш свидетелите, или да го направя аз?
Джейк се замисли колко ли хора бе убил Базилиск, за да се добере до устройството. Струваше ли си клането? Джейк с удоволствие би се заел с всякакви тъмни дела, но не и с убийство. Така ли се постигаше успехът? Погледна уплашените хора и кимна.
